Здравей,

Моя съвет е да проучиш по-внимателно въпроса с хуманоидните роботи. Задачата никак не е проста. Самата механика е сложна, съответно изисква сериозна електроника и софтуер. За задвижването се ползват сервомотри с обратна връзка. По достъпния вариант е да ползваш сервомашинки, има доста мощни модели.
В тази тема има подобен проект:
http://www.robotics-bg.com/discussion/index.php?topic=109843.msg151063#msg151063
Относно въпросите:
Тези роботи обикновено се захранват с Li-Ion батерии, тъй като те имат най-голяма енергийна плътност. Обикновените батерии не вършат работа.
Алуминия е ОК, като конструктивен материал, но за да постигнеш добра точност ти трябва CNC обработка. Само отливки мисля няма да стане.
Може да предаваш видео по 4G, въпроса с надеждноста е друга тема.
И накрая отново ти препоръчвам  да събереш повече предварителна информация по-темата.

Здравей,
Смятам, че възможно да направиш  комуникация с  4 модула. Доколкото си спомням библиотеката за NRF24L01 поддържа създаване ма мрежа, така че не си ограничен от броя устройства. В кода трябва да се добавят връзки (pipe) към другите 2 у-ва и съответния код за обработка на сигналите от тях.

Здравей,

Ако правилно съм разбрал искаш да комндваш един консуматор (осветелние) с гласови команди. Разпознаването на глас сложни алгоритми и изчислителна мощност, която ардуиното няма. За щастие има външни модули ( така наречените "shields"), които могат да помогнат. Ето един, който излиза на първо място при  търсене: https://www.sparkfun.com/products/13316
Разгледай го и виж дали ти върши работа. Ако ти си намерил друг модул, дай линк да го видим.
От другата стрна на Ардуиното трябва да имаш комутатор (примерно реле), който управлява самото осветелнеие. Най-добре си вземи готов модул.
Сега стигаме до това, което наричаш скрипт или по правилно програма. Ще трябва да се напише софтуер за ардуинто, който да изпълнява нужната функционалност. Може да провериш дали към съответния модул за гласово разпознаван няма готови примери. Но при всички случай трябва да имаш  идея от алгоритми и програмиране на Ардуино.
Тук има един друг подход за подобен проблем: http://www.robotics-bg.com/discussion/index.php?topic=109966.0

Здравей,

За да може да ти помогнем разкажи точно каква CNC машина искаш да направиш и за какво ще я ползваш?  След това  може да говорим за мотори и управления.

Здравей,

Между двата лагера има и набито метално тяло, което  застопорява вала и осигурява необходимата дистанция между лагерите. Може да се види на тази снимка.
Оригиналния вал беше с диаметър 16 mm и се наложи краищата да се струговат и шлайфат до 15mm за да може да се монтира лагер тип 6302.  Полученото стъпало бе твърде  малко (0.5mm) и се наложи да се добави допълнителното тяло.
Всъщност лагеруването на шпинделния вал е прецизна задача и има още какво да се желае по текущото изпълнение.
Една от грешките в конструкцията бе, че и двата лагера бяха фиксирани двустранно по осите. В момента долния лагер е фиксиран двустранно, а горния едностранно и с помощта на горната капачка се обира луфта на лагерите. Планирал съм някои подобрения в бъдеще:
1.  Използване на истински шпинделни лагери с ъглов контакт. Сегашните лагери са стандартен тип и постигат 10000-12000rpm. Целта ми е 25000 - 30000 rpm. Намерих достъпни китайски шпинделни лагери 7002C/P4, които са със вътрешен диаметър 15mm, но външния е 32mm и няма да паснат директно на сегашно външно тяло.



Идеалния вариант е да се промени  конструкцията и на мястото на всеки от лагерите да се се ползват по два лагера работещи в тандем, както е на истинските шпиндели.

2. Смяна мотора - сегашния мотор достига максимум 15000rpm при 24V
3. Баланс на работния вал - без това  няма как да се постигнат желаните обороти.
Разбира се остава варианта да си взема готов шпиндел, но моделите които постигат 20-25000rpm са на 220V и изискват използването на инвертор за управление на оборотите.

Така  като гледам тази библиотеки и примерите са направени за комуникация на по високо ниво от TCP/IP сокети, които са ти необходими на теб.
Очевидно целта е да може  с един клик да се подкара примерно уеб сървър и други шарени неща.
Имаш да се заровиш софтуер и да си направиш библиотека за TCP връзка сам. Очевидно след като има уеб сървър, то въпросния чип ESP8266 със сигурност поддържа и TCP сокети.
Другия вариант е да смениш платформата и да намериш нещо, което има нормален TCP/IP стек и библиотека за него.
Разбира се остава и варианта да ползваш това, което има. Както си писал въпросния RestServer върши работа, макара и не много елегантно.
Гледам че Ардуино има библиотека за MQTT протокол - https://en.wikipedia.org/wiki/MQTT. Не го познавам, но разглеждал ли си го дали не ти върши работа?

Здравей,

Доколкото разбирам искаш Ардуиното да е сървър, да направиш TCP връзка към него и да получаваш информция за входно-изходните портове на Ардуино?
Ще ползваш ли някакъв протокол от по-високо ниво за предаване на на данните по TCP връзката?
Поддръжката на TCP/IP комуникация е базова функционалност и трябва да е реализирана.  Ако всек пак няма TCP, може да ползваш UDP  връзка за предаване на данните.
Важно е да се изясни коя библиотека за кой чип. Ако можеш дай  линкове към въпросните библиотеки и хардуер.

Днес искам да представя един пакет  за решаване на различни научни и технически задачи и проблеми: Scilab



Scilab е мултиплатформен пакет за числени анализи  и програмен език от високо ниво насочен към математически изчисления.
С него могат да се решават различни проблеми от областта на: обработка на сигнали,  статистически анализ, обработка на изображения, динамика на флуидите, числени оптимизации и др.
Scilab заедно с GNU Octave  са двте основни алтернативи  на Matlab с отворен код. Синтаксиса на Scilab е  подобен на този на  Matlab, като има транслатор който позволява прехвърляне на код от Matlab към Scilab.
Scilab включва също и модула Xcos, който  позволява симулации на различни видове динамични системи представени чрез символен език подобно на пакета Simulink на Matlab.



Scilab е интерпретаторен език от високо ниво, който позволява бързо и лесно да се направят модели на различни видове научни и инженерни проблеми.
Има добри възможности за 2D & 3D визуализации и позволява изграждане на собствен графичен интерфейс за дадена задача или модел.
Към Scilab има богат набор от пакети за различни видове математически изчисления.  Също така позволява да се вградят към него и външни функции създадени на други езици като Fortran  и C.