Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Borislav

Страници: 1 ... 3 4 [5] 6 7
61
Вижте този сайт!

http://www.talkingelectronics.com/te_interactive_index.html

В него ще намерите снимки и схеми на много роботи! Има BEAM - с колела, крачещи и много други! Според мен - един наистина ценен сайт!

По-скоро сайтът е този: http://www.talkingelectronics.com/projects/Robots/Page1.html

62
Можете да изтеглите книжката от тук

Представлява книга с описание на схеми, изработка на печатните платки и други полезни неща, помагащи ни да се запознаем и изработим BEAM-роботи. Според мен - едно полезно четиво! :)

63
В нашия портал бяха побликувани доста статии относно направата на BEAM-роботи. Но досега не е ставало дума за тема, в която да се поберат повечето схеми и материали от чуждите сайтове за този тип Роботика! :)
Ето, че днес променяме това!

Първата схема е от сайта на Рей... (http://raysbeambots.solarbotics.net).

Можете да разгледате схемата и етапната изработка на неговата BEAM-буболечка тук. Тя е прост електронен организъм със захранване от слънчев панел.
Схемата му е тази:


Изглежда почти позната... В случая транзисторите играят ролята на драйвера за двигатели L293D, с който ние правихме нашия първи робот!

А това са всички необходими материали!

64
Литература / Първият ни програматор!
« -: Юли 27, 2007, 10:13:40 am »
Ето, че в тази тема вече започнах да събирам материалите от портала, за да са на едно място за съвсем начинаещите!

Сега ще ви запозная с най-лесния за изпълнение програматор! Достатъчно е да си купите лентов кабел, един 25-пинов мъжки куплунг за LPT порта, няколко резистора и сте готови! :)

Схемата на програматора можете да видите тук.

Като цяло е това. По-подробно описание ще намерите в раздел "Програматори".

!!!ВАЖНО!!!
Необходимо е да се знае, че ПЪРВО трябва ДА СЪЕДИНИТЕ програматора към комютъра, а СЛЕД ТОВА да включвате захранващото НАПРЕЖЕНИЕ на платката на робота!! В противен случай рискувате да изгорите LPT порта на компютъра си! Ако го направите, никой от този портал по Роботика не е отговорен! Всички си е написано с големи букви! :)


Успех на всички!

65
Литература / Робот-водомерка
« -: Юли 26, 2007, 07:37:05 pm »
Вижте нещо наистина невероятно... Това е 100% механика. Години труд и изучаване на живите организми създават първия робот-водомерка! Интересно е, как ли го задвижват САМО с един мотор?

По-подробна снимка на двукракия вариант

66
Здравейте всички, които винаги са мечтали да проектират и изработят робот! В тази категория от нашия Форум по Роботика, ще научавате най-първите похвати в науката. Ще се запознаете с най-лесната за направа механика, малко по-сложната за изработка електроника, и ще се наложи да се запасите с доста нерви за програмата! :) Резултатът? Една наистина сбъдната мечта, а и още принос за българската роботика, която в момента е в начален стадий!

Време е да се запознаем с основната блок-схема, по която могат да се изградят повечето роботи:



(Простете рисуването ми, не ми беше силата в училище..  8)  :lol: ).

И така, нека разгледаме схемата и я разберем.

1. За да работи един робот, му е нужна основна платка. Това е модулът с процесор, или накратко Микроконтролер. В този процесор ще се съхранява алгоритъма или програмата на нашия робот. Обикновено се състои от PIC или Atmel (серия АТ, или Tiny) микрочип, кварцов кристал и два кондензатора към него. Останалите неща, като копче за изпразване на съхранената в процесора информация е лукс. :)

2. Следващата ни стъпка ще е "Драйверът за двигатели". Той е пряко зависим от Микроконтролера. Свързва се с него, и е желателен (отбелязвам желателен, не задължителен!) за правилното функциониране на робота, тъй като може да се сблъскате със сериозни проблеми откъм двигателите. Лично аз, обожавам L293D като драйвер на двигатели. :) Естествено, можете да ползвате всяка друга ИС, която да е драйвер на двигатели, или алтернативата - транзистори.

3. Този драйвер за двигатели трябва да свържете с моторите. При тях има една малка, но страшно важна подробност! Моторите НЕ могат да се свържат с колелата БЕЗ редуктор! Защо ли? Просто е - роботът ще стане дотолкова бърз, че може да се удари фатално в някоя стена (и/или тавана :))... Та така. Редуктори можете да използвате практически всякакви. Можете да ги вземете от много места (най-често играчки), стига да осигуряват предавателно отношение от 1:75 до 1:200. Ако е над 1:200, роботът ви ще стане като охлюв, затова не е препоръчително. Като цяло, това е всичко, което трябва да научите за двигателите на първо време.

4. Датчиците. За да се ориентира вашият робот в пространството, за да му дадете "слух", "зрение", "осезание" и др., са ви нужни датчици! За радост, има голям избор на датчици! Можете да използвате: Инфрачервени и звукови локатори, Инфрачервени датчици за линии, Сонари за измерване на разстояние до обект, Цветни кръгове на колелата, за определяне на изминатото разстояние, Различни бампери (датчици за допир) и какво ли още не... Те се свързват с Микроконтролера и са пряко свързани с програмата!

5. ISP-програматор. Тук няма нищо сложно, въпреки, че заглавието му звучи точно така! За да вкарате програма в мозъка на робота ви (процесора), ви е нужен програматор. Това е приставката, която свързва компютъра с контролера на робота. ISP означава, че няма да е нужно да махате Процесора от куплунга, и да го слагате на отделен програматор. Можете директно да включите контролера на робота към вашия Персонален компютър и да програмирате спокойно. (вж. категория "Програматори").

6. Последният и най-най-важен елемент в Роботиката е програмата, или алгоритъмът. Написването на програмата е труден и дълъг процес, но без нея, вашият робот ще е една светеща кутия! Това е и силна психологична пречка, която кара повечето начинаещи да загърбят Роботиката. Но, уверявам ви, ако преминете тази граница и успеете веднъж - после е детска работа! :) Засега няма да спирам подробно на това. Можете да видите раздел "Алгоритми и програми", за повече информация! ISP-програматорът е свързан с Програмата с пунктирана стрелка, защото не са точно пряко свързани. :)


И като отчетем факта, че на всички модули трябва да се пусне стабилно напрежение, вие получавате финалния резултат - Робот!

За начални проекти (за някои дори не е нужна програма!) препоръчвам това:

Как да направим най лесния робот (Продължава с 3 части, в които се усложнява конструкцията)
Първият ни Line Tracer

Дайте воля на въображението си в направата на робота, четете статиите и разглеждайте схемите тук, на сайта! Това ще ви улесни много, и финалният резултат ще дойде съвсем скоро! :)

Пожелавам на всички, успех!!!
Борислав

67
Нека направим една интересна статистика... Българският портал по роботика е бил разглеждан от потребители практически по целия свят! Дължим това на рекламата на sv_shady и на Google! :)
Поздрави!
Борислав


Top 20:

1. България - 1709
2. Германия - 14
3. САЩ - 13
4. Унгария - 12
5. Испания - 9
6. Турция - 8
7. Великобритания - 8
8. Македония - 7
9. Италия - 6
10. Австрия - 3
11. Казакстан - 3
12. Австралия - 2
13. Румъния - 2
14. Гърция - 2
15. Русия - 2
16. Холандия - 2
17. Ирландия - 2
18. Белгия - 2
19. Чехия - 1
20. Португалия - 1

68
Здравейте на всички колеги!
Хрумна ми едно предложение... Хайде да направим тениски на портала по Роботика? За дизайн, мислех: черна тениска, с бели надписи и на предната и страна цветна щампа с андроида от банера (може и без него). Ако някой от София има връзки в печатарското дело, ще се навие ли да се погрижи по въпроса? Примерно, 5-10 бр., като за начало... После ще си ги разпратим и всичко ще е супер!
Какво мислите по въпроса?

Поздрави!
Борислав

69
Сега ще ви представя нещо уникално! Ако имате счупена компютърна мишка (счупена откъм механика), ще ви покажа как да си направите жироскоп, който може да ползвате в механиката на робота си! :)

Нека започнем... Самата схема е тази:



На схемата е показано почти всичко, затова ще обясня накратко за какво става въпрос. Електрониката на мишката запазваме! Махаме само корпуса и топчето (мишката ТРЯБВА да е с топче!).
Принцип на действие на датчика: Представете си, че роботът ви се е наклонил и вие искате да разберете колко голямо е това отклонение, за да го коригирате. Гиричката (противовесът) започва да се отклонява (тя е закрепена неподвижно към вала на зъбното колелце) в определена посока. Така лъчът от светодиода минава през зъбците (определен брой) на колелцето и се спира на фотодиода. Всичко това се преобразува от контролера на мишката в импулси, които преминават в контролера на робота. При по-добра програма ще можете да използвате съвсем пълноценно този датчик и ще разберете, че е не само прост за изработка, но и много ефективен! :) Една гиричка позволява определянето в една посока (примерно Х). Ако сложете втора, тя ще може да определя X, Y координати... Останалото вече е въпрос на фантазия! :) Може да се направи много сложно и много просто!
Въпреки това, драйверът за двигател на компютърната мишка ще се наложи малко да бъде модернизиран, за да се подкара като драйвер на "жироскопа" в компютърния мозък на робота... Но това вече е въпрос на фантазия! :)

Успех на всички!

70
Практика / "Народни колела"
« -: Юли 17, 2007, 01:13:42 pm »
И така, ще ви покажа как да си направите народни колела за Вашия домашен мобилен робот! :)

Ето един вариант на 3-колесно изпълнение на робот.



Предното колело е балансиращо (то също може да е задно, което е по-добре!). То се върти спокойно и е взето от мебелен магазин. На тях се крепят фотьойлите, диваните, шкафовете и какво ли още не... :)

Задните колела, които са водещи се правят малко по-хитро. В магазините за Битови стоки се продават гумени обръчи (тип геврече, или по математически - тор), които вършат функцията на силомер, или по-скоро "гимнастика за ръцете". Направени са от доста твърда гума и са идеални за целта! :) Вътрешната част на колелото е от който и да е метал. Добре е да е алуминий, за да се огъва по-лесно. От алуминия се изрязват по 2 еднакви кръгчета за всяко колело. В центъра им се пробива дупка, в която ще влезе валът на крепежния болт.
Последователността на сглобяване е следната: На болта надявате една алуминиева пластинка, след това е гумата от Битови стоки, след това се надява втора алуминиева пластинка и гайка. Започвате да стягате болта и гайката... След известно време ще видите как алуминия ще започне да се огъва в красива парабола. Така ще заеме формата на колелото и ще се получи! Ако се размести гуменото "геврече", можете да го наместите на ръка. Стремете се към еднаквост на всички колела!
Успех на всички робо-маняци! :)

Борислав

71
Електроника / Правим прост бампер
« -: Юли 14, 2007, 12:38:03 pm »
В тази статия ще ви покажа как да си направите контактен датчик за сблъсък.
При всичката маса други датчици, понякога е необходим такъв датчик, който да реагира при удар на робота с препятствие.

Ето една готова конструкция на датчика:



Датчикът е направен от всякакви материали, които са останали от по-добри времена. :)



Неподвижният датчик е направен от парченце коаксиален кабел, прокаран през отвори в корпуса на робота. Освободен е от изолацията, като е оставено само медното жило. Кабелчето се крепи лесно. Докато го запоявате го придържайте с гвоздейче. Достатъчно е малко тенол, за да бъде закрепен, и той надеждно ще държи целия кабел.





Както е показано на четвъртата снимка, външният контакт се прави от метална пластинка. Трябва да е прикрепен към робота с остро прегънати ръбове. Именно с тяхна помощ ще постигнем "пружиниращ" ефект, с който нашият робот ще намира нередностите по пътя (примерно - стена). :) Закрепен е за корпуса на робота с нашите винтове, които извадихме от Аудиокасетата (Вижте раздел "Полезно"). Добихме ги доста, а тук ни трябват 4. Хубаво е, че много неща могат да се намерят в битовите отпадъци... :) Не ги пристягайте силно. Пластинката трябва да се движи свободно напред-назад!
При сблъсък, контактът затваря веригата и пуска сигнал.

В заключение ще кажа, че този датчик е много добър за малки роботи. За големи - там направата му би била непосилно сложна. В домашни условия въобще не знам как може да стане. :) Но за по-големите роботи си има друга тактика - датчик от електронна везна. :) Разбира се, трябва да си бръкнете много надълбоко в джоба, за да си го позволите, но си струва!
Това е, винаги взимайте прости решения за сложните проблеми!

Успех в начинанията!

Борислав



Статията е авторска, като снимките са взаимствани от сайта "Железният феникс".

72
Състезания по Кегелринг

Смисълът на състезанието по Кегелринг се състои в това, роботът да избута всички кегли извън очертанията на ринга за колкото се може по-кратко време. При това роботът няма право да напуска очертанията на областта, която се счита за ринг (бялото кръгово поле).

Диаметър на ринга - 1 метър. Цвят на ринга - бял, цвят на ограничителната линия - черен. На ринга се поставят 8 кегли. Пред началото на състезанието, роботът се поставя в средата на ринга.

Роботът трябва да бъде включен на ръка в началото на състезанието, по команда на съдията. След това в работата не робота не се допуска вмешателство.

Забранено е дистанционно управление или подаване на каквито и да било команди на робота. Роботът трябва да избутва кеглите с помощта на корпуса си, а използването на механични и пневматични устройства за избутване на кеглите, е забранено!

Кеглата се счита за избутана, когато нито една част от нея не се намира в ограчената с черна линия зона.

Максимална дължина на робота - 20 см
Максимална ширина на робота - 20 см
Височината на робота е неограничена.





Превод: Борислав – Българският портал по Роботика
http://robotics-bg.com

73
Следващият ни експеримент с датчик, реагиращ на отразена светлина, ще бъде робот, който се движи в пределите на област, оградена с черна линия.

3D моделът на робота е следният:



Схемата на робота ще е същата, като при нашия първи Line Tracer.

Използвания алгоритъм ще съдържа следната последователност от действия. Намирайки се на бяло поле, роботът ще се движи напред до тогава, докогато не види черна линия пред себе си. След като види линията, роботът се дърпа малко назад и завива не неголям ъгъл. След това всичко се повтаря.

Ето я и нашата програма:

/********************************************
ПРИМЕР 5 :: РОБОТ ЗА СЪСТЕЗАНИЯ ПО КЕГЕЛРИНГ
*********************************************/




/***************** Функция на задържане ****************/
void delay(unsigned short ms) // Минимално задържане с кварц 8 МХц - 1 мс
{
   unsigned short i, j, k; // обявяваме променливите

              for (i=0; i<ms; i++) // главен цикъл за формиране на задържането
                     for (j=0; j<185; j++) // поставен цикъл за формиране на задържането
                              k++; // произволни действия
}
/****************************************************/


int main(void) // начало на основната програма
{
   
   DDRC = 0xff; // всички изводи на порт C да се конфигурират като изходи
   DDRD = 0x00; // всички изводи на порт D да се конфигурират като входове


   PORTD = 0xff; // установи "1" на всички изводи на порт D,
// включваме резисторите

        while (1) {  // Безкраен цикъл

// ПРОВЕРЯВАМЕ СИГНАЛА НА НИСКО НИВО ОТ ФОТОДАТЧИКА

if (!(PIND & (1<<PIND1))) // провери "0" на линия 1 на порт D
{
            // -------------- включваме моторите напред ---------------

            PORTC |= _BV(PC1); // установи "1" на линия 1 на порт C
            PORTC &= ~_BV(PC2); // установи "0" на линия 2 на порт C
            PORTC |= _BV(PC3); // установи "1" на линия 3 на порт C
            PORTC &= ~_BV(PC4); // установи "0" на линия 4 на порт C

            // -----------------------------------------------------
}
else
{
                        // ------------------ отдръпване назад ------------------
                        // -------- включваме моторите назад за 1,8 сек --------

                        PORTC &= ~_BV(PC1); // установи "0" на линия 1 на порт C
                        PORTC |= _BV(PC2); // установи "1" на линия 2 на порт C
                        PORTC &= ~_BV(PC3); // установи "0" на линия 3 на порт C
                        PORTC |= _BV(PC4); // установи "1" на линия 4 на порт C

                        delay(1800); // чакаме 1,8 сек.
                        // --------------------------------------------------

                        // --------------------- завой --------------------
                        //  десен мотор напред, ляв мотор стоп за 0,6 сек

            PORTC |= _BV(PC1); // установи "1" на линия 1 на порт C
            PORTC &= ~_BV(PC2); // установи "0" на линия 2 на порт C
            PORTC |= _BV(PC3); // установи "1" на линия 3 на порт C

                        delay(600); // чакаме 0,6 сек.
                        // --------------------------------------------------
}


        } // затваряща скоба на безкрайния цикъл

} // затваряща скоба на основната програма



Обяснение за състезанието:
Направете бял кръгъл ринг, ограничен с черна линия около 50 мм широка (именно такава е ширината на ограничителната линия в състезанията по Кегелринг). Вътрешен диаметър на кръга - 1 метър. Рингът може да се направи от листи бял кадастрон, или велпапе.
Сложете в кръга 8 кегли (за кегли използвайте празни кутийки от безалкохолни напитки с обем 0,33 л.)



Поставете робота в центъра на ринга и го включете. След като изучи ринга, роботът ще започне да изтиква кеглите една след друга. Като настройка ви съветвам да постигнете такъв ъгъл на завиване и отдъпване назад, че роботът да не пропуска кеглите.

Най-изгодната конструкция на робот, която ще ви донесе победа, е тази, на която отпред е установено рало. Необходимо е поради причината, че роботът ще улавя кеглите с негова помощ. Ралото трябва да е изнесено малко напред, за да може роботът, намиращ се върху линията напълно да е изтикал кеглата.

Настройката на робот за състезания по Кегелринг представлява едно от най-увлекателните занимания, а самите състезания - едни от най-хазартните и зрелищни!



Моля, прочетете Правилата за състезания по Кегелринг.

Желая ви успех!

74
Форум на Web-мастъра / Оценете портала!
« -: Юли 05, 2007, 09:54:36 am »
Моля, дайте своята оценка за портала! :) Критериите са за Вид и информацията в сайта и форума! Можете да оставяте и Вашите мнения!

75
И така, време е да поусложним малко конструкцията на нашия робот, следващ линия! Нека да започваме!

Нашият робот ще може да следва линията доволно добре! :) Той дори може да участва в състезания за Line Tracer-и! След тази статия, ще си направим и робот за играта "Кегелринг", която също е в списъка на Световната лига по Роботика! :) Така че..очаква ни много работа!

3D моделът на робота е този:



Конструкцията на механиката на робота не се отличава много от предния ни робот, следящ линия. Така че няма да се спираме на механиката, а основната ни задача ще бъде запознаването с датчика за линия. Ще използваме 1 датчик, макар че най-добре е те да са минимум 6! Но...това е въпрос на модификация. :D
Простете, отплеснахме се... Та за датчика. Конструкцията му е следната:



За да изградим нашия датчик за линия, ще ни трябва фототранзистор и ярък светодиод. По този начин, прехващайки светлината, отразена от линията (в случая линията е бяла), можем да определим дори типът повърхност, намираща се под робота! :)
Разстоянието от датчика до линията е различно. Прието е то да е около 1-1,5 см, но то много зависи от яркостта на нашия светодиод. Забележете, че между фототранзистора и светодиода се поставя черно капаче, което да ги скрива един от друг и да не се получава разсейване!
За разстояние между светодиода и фототранзистора можем да кажем, че е около 0,5-1 см. Няма смисъл да ги поставяме по-далече, а и като са по-близко един до друг ще избегнем ненужни разсейвания на робота. :)

Схемата на нашия датчик се получи следната:



Използването на фототранзистор се обуславя в това, че той има висока скорост на предаване на данните, дори и при високи скорости на робота! Така че...това е идеалният избор за нашия Line Tracer! :)

Сега..да разгледаме микроконтролера на робота. Той отново е на базата на ATmega8 и L239D. Програмирането се осъществява чрез прост ISP-програматор тип "Пет проводника". Ето я и схемата на нашия робот:



Основното по механиката на робота е това. Друго..просто няма. :) Да започваме да програмираме!

Ето я началната ни програма:

/*********************************************************
ПРИМЕР 3 :: ВЪРТЕНЕ НА МОТОРИТЕ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФОТОДАТЧИК
**********************************************************/



int main(void) // начало на основната програма
{
   
   DDRC = 0xff; // всички изводи на порта C да се конфигурират като изходи
   DDRD = 0x00; // всички изводи на порта D да се конфигурират като входове


   PORTD = 0xff; // установи "1" на всички изводи на порта D,
// включваме резисторите

        while (1) {  // Безкраен цикъл

// ПРОВЕРЯВАМЕ СИГНАЛА НА НИСКО НИВО ОТ  ФОТОДАТЧИКА

if (!(PIND & (1<<PIND1))) // провери "0" на линия 1 на порта D
{
            // ---------- въртим моторите напред ----------

            PORTC |= _BV(PC1); // установи "1" на линия 1 на порта C
            PORTC &= ~_BV(PC2); // установи "0" на линия 2 на порта C
            PORTC |= _BV(PC3); // установи "1" на линия 3 на порта C
            PORTC &= ~_BV(PC4); // установи "0" на линия 4 на порта C

            // --------------------------------------------------
}
else
{
                        // ---------- въртим моторите назад ----------

                        PORTC &= ~_BV(PC1); // установи "0" на линия 1 на порта C
                        PORTC |= _BV(PC2); // установи "1" на линия 2 на порта C
                        PORTC &= ~_BV(PC3); // установи "0" на линия 3 на порта C
                        PORTC |= _BV(PC4); // установи "1" на линия 4 на порта C

                        // --------------------------------------------------
}


        } // затваряща скобка на безкрайния цикъл

} // затваряща скобка на основната програма


И така...качваме програмата на микроконтролера (как да стане това, вижте в графа "Алгоритми", като вижте статиите: Makefile, Прост програматор и Първия ни проект с микроконтролер на AVR). След това проверяваме работата на датчика, поставяйки робота върху бял лист хартия, на който е нарисувана широка черна линия. Изменяйки разстоянието между датчика и повърхостта, трябва да се получи надеждно сработване. Ако е необходимо, фототранзисторът трябва да се защити с поставянето на черното капаче, което го закрива. Най-добър ефект ще се получи, ако фототранзисторът "гледа" точно в центъра на "слънчевото зайче", което излъчва светодиода. :)

И така, след като сме настроили нашия датчик, можем да преминем към програмата за следене на линия! Няма да ни е необходимо нищо повече - само програмираме и пускаме робота на линията! :)

Програмата е следната:

/**************************************************
ПРИМЕР 4 :: ПРОСТ АЛГОРИТЪМ ЗА СЛЕДЕНЕ НА ЛИНИЯ
***************************************************/



int main(void) // начало на основната програма
{
   
   DDRC = 0xff; // всички изводи на порта C да се конфигурират като изходи
   DDRD = 0x00; // всички изводи на порта D да се конфигурират като входове


   PORTD = 0xff; // установи "1" на всички изводи на порта D,
// включваме резисторите

        while (1) {  // Безкраен цикъл

// ПРОВЕРЯВАМЕ СИГНАЛА НА НИСКО НИВО ОТ ФОТОДАТЧИКА

if (!(PIND & (1<<PIND1))) // провери "0" на линия 1 на порта D
{
            // ---- включваме левия мотор, спираме десния -----

            PORTC |= _BV(PC1); // установи "1" на линия 1 на порта C
            PORTC &= ~_BV(PC2); // установи "0" на линия 2 на порта C
            PORTC |= _BV(PC3); // установи "1" на линия 3 на порта C
            PORTC &= ~_BV(PC4); // установи "1" на лини 4 на порта C

            // -----------------------------------------------------
}
else
{
                        // ---- спираме левия мотор, включваме десния -----

                        PORTC &= ~_BV(PC1); // установи "1" на линия 1 на порта C
                        PORTC |= _BV(PC2); // установи "1" на линия 2 на порта C
                        PORTC &= ~_BV(PC3); // установи "1" на линия 3 на порта C
                        PORTC |= _BV(PC4); // установи "0" на линия 4 на порта C

                        // -----------------------------------------------------
}


        } // затваряща скобка на безкрайния цикъл

} // затваряща скобка на основната програма


За проверка и донастройка ще нарисуваме на голям лист кадастрон черна затворена линия с ширина около 3 см.
Слагаме робота така, че датчикът да е на бялата страна, а линията да се намира отдясно. Включваме захранването на робота. Той трябва сам да тръгне да следва линията.

Малка полезна хитрост за победа.. :)
При конструирането на този робот, трябва да отчетете разстоянието между колелата и разстоянието между датчика и оста на колелата. Колкото по-голямо е първото, и по-малко второто, толкова по-плавни движения ще прави робота, а следователно ще е и по-пъргав! Трябва да се намери баланс между скоростта и увереното следване на линията!

Още един съвет за победа в състезания за следене на линия:
Направете малка светонепроницаема оградка на датчика, изключвайки попадането на светлина отстрани. Е, разбира се и не стискайте батериите - снабдете се с още един комплект, за Вашия електронен спортист! Хубавото захранване ще му помогне да дойде до финала пръв! :)

Искрено ви желая успех!

Борислав



Източник, като статията е с много изменения!

Страници: 1 ... 3 4 [5] 6 7