Момент, тук нещо става нередно...Митко трябваше да напишеш мнението си, нямаше да разводниш темата. Реших да я оставя така за сега, така че дискусиите са свободни. yasko ако искаш дай тази схема тук или в нова тема, се тая

 За моторчето: аз мисля че има + и - и тук става въпрос, на кой магнит да се подаде напрежение, а другия да се свърже към земя. Американците да ти кажа честно въобще не са тъпи и не грешат тук. Всъщност много по-лесно е да се обясни така. Хората ще го разберат безпроблемно. Даже като видят + и - на моторчето няма да имат нужда да четат подробно за да видят за какво става въпрос...

Яко. Ние в 9, 10-ти клас имахме час електронни елементи. Не знам дали е същото

spookyboy мисля че в темата беше споменато, но не съм сигурен. Колкото по-големи числа ползваш, толкова повече ще изчистваш ПИ. Така е и със ФИ, но там поне знаеш кои числа да ползваш...

То май затова е най-хубаво да се направи тестер за такова нещо. Може даже да се ползва оная платка с дупчици...breadboard, не знам точно какво си, за да се пробват елементите първо и после да се слагат на други места.

Впрочем, кой каза че не ставало с перманентен маркер. Платката е направена изцяло с такъв, тъй-като по другата технология нещо не успяхме плътно да прилепиме слоя.

 Значи дебелите писти (сравнително) са правени изцяло с перманентен маркер, а това че не са хубави идва от това, че днеска ги нарисувах точно за една минута. Тоест, киселината не е пипнала перманентния маркер.

 Тънките писти (почти не се виждат) са от хартия (не фотохартия а нормална), която съдържаше ксерокопирания вариант на схемата, но не успяхме да направиме нищо с нея.

 Перманентния маркер е на Faber Castel и се продава за надписване на дискове. Аз въобще не знаех че може да се ползва за такива цели. На него не пише FeCl3 устойчив, но е такъв. Не се залъгвайте да си купувате по-скъпи маркери. Купете си един такъв на тази фирма - идеален е. Платката е повече от перфектна като за първи път.

Ето ги и снимките:

Платка 1
Платка 2
Платка 3

Увод:
Мисля да напиша статия за H-Bridge. Можете и да минете без да знаете какво е това. Аз лично не се задоволявам просто с ползването на даден елемент. Аз искам да знам защо го прави, как го прави и най-вече какво прави.

 На много места във форума пише за L293D или пък L293B и т.н. Това са тип ИС, които се наричат "драйвери". Чрез тези драйвери се управляват моторчета. Защо ги ползваме? Ползваме ги, защото самия микроконтролер не може да отдаде достатъчно ток за мотора. Тоест, захранването е в недостиг. Например, микроконтролерът дава на изводите си 20 милиампера, но това е прекалено малко за моторчето ни. Драйверът приема този малък ток, но пуска много по-голям за мотора. Тоест, нашият мотор има достатъчното захранване вече. Впрочем забелязахте ли как от моторче стана на мотор? Както и да е.

 Къде се вписват тези Хаш-мостове? За по-просто: има два такива моста в едно L293. Всеки от мостовете може да управлява по два еднопосочни мотора или по един двупосочен. В тази статия ще разберете какво представляват тези Н-мостове.

Теорията:
 Н-моста понякога се нарича пълен мост. Но защо е това Н сложено тук? Ами много просто - идва от вида на самата схема на свързване на мотора. Ето я нея:



 Разбира се, буквата Н не е със съединени горни и долни краища, но вярвам че разбрахте.


 Такам. Продължавам темата от предишния път. Това което е показано на картинката, е мотор, а към него са свързани четири "ключа". Ето какво означават обозначенията на картинката:


 Motor Power (+) -> захранването. Vcc, Ucc...знаете го.
 Motor Ground  -> земя. Понякога се кръщава GND.
 High Side (Left) -> Горният ляв ключ.
 High Side (right) -> Горният десен ключ.
 Low Side (left) -> Долният ляв ключ.
 Low Side (right) -> Долният десен ключ.


За да се завърти мотора в едната посока, трябва да затвориме горният ляв ключ и долният десен. Така токът ще протича, така както е показано на картинката по-долу. Забелязвате, че сме подали захранване на плюса на мотора.



За да се завърти мотора на обратната посока, трябва да му подадеме захранване на минуса. Това ще стане като затвориме горния десен ключ и долния ляв.

 Какво обаче ще стане, ако затвориме горният и долния ляв? Тоест, ако затвориме ключовете от едната страна на моста. Ами тогава даваме на късо плюса и минуса на захранването, което е недопустимо. Затова, такова нещо не бива да се случва.
 
 Какво ще стане, ако затвориме горният ляв и горният десен ключ, а долните оставиме отворени? Ами тогава мотора няма да завърти. Всъщност той ще се опита да завърти, но няма да може.

 Какво ще стане, ако всички ключове са отворени? Тогава ток никъде няма да протече. Ако моторът е бил в движение, той ще кара по инерция.

Заключение дотук:
 Сега разбрахте общо взето какво е H-Bridge. Това е мост чрез който може да се управлява двупосочен мотор - такъв мотор може да се върти в двете посоки в зависимост от това на кой полюс подаваме +.
 
 Следващият път ще разберете повече за това, как може да се построи такъв Н-мост. Тоест, каква му е вътрешната структура.

Браво, браво...ама айде да ги гумираш довечера, а!

Няма какво повече да се каже за тактовия генератор. Поне засега. Но пък ние си продължаваме по плана и отиваме на следващият блок: "Прекъсвания".

Прекъсвания:

Какво е прекъсването?
 Ако сме реалистични, в повечето случаи към нашият микроконтролер са свързани различни датчици, клавиатури и т.н. Процесорът непрекъснато трябва да проверява за наличието на сигнал от тях. Тук има два проблема:

 1. Тези проверки губят процесорно време. Тоест, за това време може да се свърши някаква полезна работа.

 2. Процесорът проверява прекалено бързо, а в повечето случаи няма нужда от това.

 Този подход на английски се нарича "pooling". Гореуказаните проблеми са причината да се създадат прекъсванията. Вместо процесорът постоянно да проверява, защо самите датчици не го "уведомяват" за наличието на информация? Ами точно така, това се прави. Чрез блокът за прекъсвания, процесорът бива уведомен за наличието на информация от някакъв датчик или нещо друго. Тогава процесорът спира изпълнението на текущата програма и изпълнява специален код.
 След всичко това се разбира, че всъщност ние пишеме този специален код. Например, важно ни е, при информация от някакъв датчик да се случва нещо друго. Затова пишем определения код и когато се случи прекъсване, процесорът ще изпълни този код. Всъщност този код се нарича: програма за обслужване на прекъсванията.. При съставяне на цялата програма, тук се указват функциите, които да изпълнява микроконтролера при възникване на конкретното прекъсване.
 Устройството, което генерира прекъсването (например: датчик) се нарича източник на прекъсване.
 Не всички прекъсвания са ни нужни. За това, те могат да бъдат забранени. Тогава процесорът няма да реагира, дори такива да възникнат. На забранени прекъсвания казваме, че са маскирани.
 
Какво е вектор на прекъсване?
 Това е адресът на първата инструкция, която процесорът изпълнява при наличие на прекъсване. При PIC-овете, векторът на прекъсване винаги има адрес 0004. Там трябва да се разположи първата инструкция от програмата, обслужваща прекъсването.