Маноел търси блокова схема, а не принципна.  И стабилизаторът със 7805 не е параметричен.  Параметриченият стабилизатор се състои от баластен резистор и източник на стабилно напрежение - примерно ценеров диод. Може и транзистор да има за усилване на тока, но не и обратна връзка.  Ама най-добре е Маноел да си прегледа букварите и да си направи сам курсовата задача.

Теоретично не може .  Тя и черната дупка всичко поглъща, но астрономите я засичат.

За какво ти е дисплей на line tracer, сумо робот или робот, който избягва предмети?

За тези дисциплини са излишни и аналоговите входове и изходи, както и стъпковите мотори.  Но използват ли се тези възможности на контролера, дисплеят ще е желателен.

Контролерът и без това претендира да има много възможности.  Не виждам защо трябва да се отказва от дисплей с 4-5 бутонна клавиатура.  Виждам го като допълнителен модул, но той трябва да се монтира много лесно върху основния.

Токът може да се регулира и от процесора - PWM.  
Действително има ограничение за тока през захранващите изводи на схемите.  Решение може да бъде да се свържат 2 схеми в паралел.  Изходите са мос транзистори и те търпят паралелно включване.  
0.7V nапрежението на насищане на посочените транзистори е голямо.  Ако правилно са разчетени стойностите на базовите резистори, това напрежение не би трябвало да е по-голямо от 0.2-0.3V

Механичното трептене е повсеместен проблем при повечето механични контакти. Трябва да се има предвид, че честотата на трптения е типично няколко десетки херца - приемаме около 50.  Решения много, но при наличието на процесор е редно да се наблегне на софтуера.
Аз как го правя.  Първо сканирам клавиатурата през 10-20mS.  При натиснат бутон  вдигам флаг, забраняващ повторното му четене за определено време. Броячът на това време се тактува в главата на подпрограмта за клавиатурата.  
Малко по-интересен е проблемът с автоматичното повторение на действието на непрекъснато натиснат клавиш. Пак трябва да има брояч, но е желателно да бъде с променлив коефициент на броене - за първия повторен символ времето да е по-голямо, а за следващите - по-малко.

Избираш си работна точка в работната зона на характеристиката.  Задаваш dI= 2 mA  (примерно) и измерваш колко е dU.  Toва е за динамичното съпротивление.

Универсални датчици за откриване на пожар няма.  Причината е, че пожарите са  различни, в зависимост от това какво гори.  Например в жилищните помещения е много вероятно пожарът да започне с димене.  В тези случаи се използват димни датчици.  В складове , където се съхраняват петролни продукти е по-вероятно пожарът да започне с пламък и пожарът да се разпространява бързо.  Там се използват пламъчни детектори. Това са двата най-често срещани видове датчици за пожар.  
Съвременните димните датчици най-често са оптични.  Разчита се на ефекта на отразяване на светлината от димните частици.  Проблемът при реализацията им е димната камера - трябва да се получава отразен сигнал от дима, но не и от стената на камерата.  
Пламъчните детектори използват ефекта на трептене на пламъка (около 11 Hz) и на специфичната ивица на излъчване на горещия въглероден диоксид - 4.4 микрометра.  Най-често се релизират с пироприемници с интерференчен филтър.
За димния датчик не може да се каже, че има определена  област на действие.  Стига димът да достигне до него , той ще се задейства.  Пламъчният детектор има зона на действие и тя се определя от ъгъла на зрение и височината на която е монтиран.
Автоматичното гасенето на пожарите е друг вид техника и там се залага преди всичко на надеждността и сигурността.  Например цялото помещение , в което се регистрира пожар, може да се напръска обилно с вода.  Така се гарантира, че даже и да не се изгаси напълно огнището на пожарът, той няма да може да се разпространи.
Не съм специалист, аматьор съм , но дано съм бил полезен.