Рязането се прави с циркуляр. С ножица почти винаги има огъване на платката. Аз поради липса на циркуляр режа с тънък диска на флекс, малко по отдалеко и после доизрязвам (доизпилвам) пак с флекса, докато стигна границите на платката. Запояване при некалайдисани пътечки правя без проблем с тинол и поялник директно, но ми се е случвало да не става хубаво с гаден тинол. Намерил съм си един безоловен който много бързо и лесно става идеална пъпка. Може би и поялника допринася малко (с Weller съм).

Най вероятно е ръчна...

Доста време отнема процедурата. Предпочитам метода с лазерния принтер. Еднослойните платки стават за около 20-30 мин (без пробиване на отворите). За двуслойните е по-голям гърч, че много трудно се напасват двете нива.

Не виждам какво и е специалното за печатни платки! Това си е обикновен минидрил. За печатни платки трябва да имаш стойка към дрелката, иначе няма да можеш да дупчиш под прав ъгъл и ще разкривиш дупките от другата страна на платката.

:-) Това че ще тренираш на този усилвател е друга работа. Дай да започнем отначало. Нещо се губи. Трябва да опишеш абсолютно точно шума. Взимаш стерео жака (това е вид куплунг) който си вкарал в звуковата платка на компа. Изкарваш го от там. Хващаш една отверка за металния край и с върха и докосваш и трите отсека на жака (направен е от три метални части ) подред. Първо най-предния.. след това средния и най-накрая вътрешния. Целта е електричеството което се индуцира в тебе от околните електроуреди да го предадеш на усилвателя. На най предния трябва да се чува единият канал.. на средния - другия и на най вътрешния (най-голям по площ) не трябва да чуваш нищо...там е маса. това същото го пробваш като извадиш куплунга и от към усилвателя. Изваждаш кабела от към усилватела и пробваш по същия начин с тънка отверка да докоснеш металните контакти един по един. Брумът при докосване трябва да е с 50 херца. това не знам как ще го измериш. Аз лично мога да го разпозная защото съм го чувал много пъти. Интересува ме дали този шум е същия като проблемния..
Малеее заболяха ме ръцете да пиша.
Може ли да си дадеш скайпа на лични и да се чуем. Така с писане няма да стане.

Измерване на кондензатори може да стане само ако уреда има такава възможност. Дори и да има, обаче, най-вероятно ще може да мери до 10-тина uF. Кондензаторите дори и да ги измериш ,ще покажат че са ОК. Тези кондензатори, които са за филтриране на захранването могат да се проследят дали работят само на влкючен усилвател и с осцилоскоп. Елементи се мерят като ги отпоиш от платката. Възможно е да ги мериш и на платката, но трябва да имаш схема и доста опит.
В усилвателя може да има много различни резистори и кондензатори (както и транзистори.... :-) ) с най-различни стойности. Това си зависи от схемата (която ти нямаш).
За "късо" почти не може да се говори. Може да се каже "изгорял елемент".
За новак като теб е задължително усилвателя да не е включен към мрежата :-) , когато измерваш елементите по платката. Включва се към мрежата когато трябва да измериш основни напрежения по платката, но за целта трябва да имаш схема.
Схема може да се свали от самата платка, но трябва да имаш опит.
Понеже гледам, че се забатачваш още повече, не е ли по-лесно да кажеш от кой град си и да привлечеш някой съфорумец да ти помогне?
И за да приключа вече, мога да ти предложа да снимаш платката отгоре и отдолу качествено и с висока резолюция. По този начин имаш вариант (макар и не много голям процент), някой такъв като мене, който си няма работа... (майтапя се :-) ) да се наеме да ти свали схемата на усилвателя. Аз ти търсих схема, но уви така и не намерих дори и нещо близо до твоя модел.

Значи смело отваряш и внимателно оглеждаш платката за студени спойки (Леко разклащаш елементите и гледаш спойките отдолу). Ако няма такива, сменяш всички кондензатори. За това време си е хубаво да ги смениш всичките с нови. Пробвал ли си докато бучи да чукнеш по кутията на усилвателя, да го разклатиш или да го разтресеш здраво? Това също може да те насочи към студени спойки. Ще се помъча да намеря схема, но е малко вероятно.

Ако сте привържаник на лазерния метод, най добре се получава прехвърлянето на тонера на печатната платка с гланцирана хартия от етикети и с печка от лазерен принтер. Ако имате лазерен принтер за изхвърляне, вземете му печката. Няма да съжалявате! Ако не забравя да снимам утре последната си платка, ще ви я покажа. Още нещо важно което открих след многото четене и проби: след прехвърлянето на платката , се получават леки повдигания на тонера тук-там от отлепването на хартията и позволява подяждане на пътечката(на око не се виждат). Затова вече винаги процедирам така: загрявам ютията, обръщам я обратно и поставям платката на нея за няколко минути(тонера отгоре). Това позволява тонера пак да се разтопи и да прилепне там където се е отлепил.

Ето и снимка: