Хубаво щеше да е ако тези картинки даваха представа и за размера. Примерно ако имаше една монета...

В тази тема описвам, как аз виждам начините за направа на зъбни колела.
Поръчката за отливането им от пластмаса е ужасно скъпо начинание и е смислено при големи количества.
Изработката с триони и пили ще го пропусна, защото е твърде бавно и неточно.
Един възможен, но също относително скъп начин е чрез поръчка за лазерно рязане.

И сега аз ще представя два мои незавършени идеи.
Първо да отбележа, че най-разумно е да се правят зъбните колела в по-големи количества.

Първият метод, който виждам е чрез специално фрезоване на зъбците. Изрязваме грубо кръгчета (от които ще се правят зъбните колела). Пробиваме дупка в средата. Нареждаме ги на един лост едно над друго, като дюнер. Оста ще се завърта от стъпков двигател. Освен това конструкцията трябва да поддържа и вертикално движение - този път може и с обикновено електромоторче.
На определено разстояние се монтира перпендикулярно колело на шмиргел. Въртейки оста и движейки я нагоре надолу ще получим идеални кръгчета (все още не зъбчати колела).
На друго място се монтира циркуляр със добре заострен връх. Този циркуляр ще трябва да може контролирано (със стъпков двигател) да се предвижва напред и назад. Оформянето на зъбците е чрез него. Стъпка по стъпка "дюнера" започва да се върти, а циркуляра в зависимост от завъртането или по-се приближава или по се отдалечава. Освен това имаме и непрекъснато движение нагоре надолу (на така наречения дюнер).

Втория метод е по-особен. Идеята е да се изреже от подходящ дебел картон (например мукава) съответното зъбно колело. Ако ни трябва в единична бройка - тогава може да се принтира формата на зъбното колело на принтер, след което листът с резултата да се залепи върху картона. Накрая с помощта на макетен нож ще се отреже зъбното колело.
Така изрязано колелото е неизползваемо, защото е меко. Затова накрая трябва да се импрегнира. Мислех си, че например може да се направи от подходящи течни съставки от които се произвежда пластмаса. След което след подходящо загряване да се втвърди. Ето тук намерих доста подобно за производството на пластмаса:
http://razrabotki-tpgpk.blogspot.com/2010/02/blog-post.html
Но явно темата е стара и авторът не ми отговаря. Това което е написано са общи положения и трябва реално запознат човек със съответните химически процеси.

С тази тема не приключвам, а само започвам да обмислям идеите за изработката на зъбните колела. Ако ми намерите някой подходящ химик (запознат с пластмасите), то ще ми бъде доста от полза по отношение на втората идея. Втората идея е добра и с това, че може да се ползва и за други детайли, необходими в роботиката.

Мисля ebay че не е добър вариант. Аз се поразрових в Интернет и както обикновено ми излезе китайския сайт http://alibaba.com. Там открих това предложение:
http://www.alibaba.com/product-gs/1185049525/mabuchi_dc_motor.html
от което се вижда, че предлагат множество мотори от 10 цента до 10 долара. Поисках показване на последната цена (Get Latest Price) в резултат на което любезно ми отговориха. Оказа се че имат твърде много модели електромоторчета. При това споменаха, че търсят дистрибутори. Ако продължа разговора от мое име, то едва ли ще стигна далеч. Все пак аз съм само един човек. Ако се направи от името на форума (все пак това е най-големия форум за роботика в бг), то шансовете се увеличават.

Поръчка от 1000 бройки изглежда непосилна, но не съвсем. Например само част ще са за нас (от хоби роботика). Има хора, които имат други хобита, като жп моделизъм например. Продажбата на моторчета директно е непосилна задача, но примерно ако се хванем и съставим много евтин конструктор от компоненти за обучение (едно време имаше много такива) - такова нещо би предизвикало доста по-голям интерес. Важното е да се захванем по същество и да почнем планирането...

Между другото един от проблемите за слабия интерес към роботиката е цената на материалите. Евтини електромоторчета е едно добро начало, защото голяма част от останалите материали за най-начален вариант на робот могат да се намерят или направят сравнително евтино (примерно колелата могат да бъдат изрязани от плексиглас, а осите реализирани от неръждаема тел (която се купува на килограм)). Вероятно и захранването ще е малък финансов проблем, но пък то е едно за всички роботи (идеята е роботите да не носят батерия, а да са свързани с жица - отново казвам, че това е най-началния вариант).

Предлагам в раздел "Проекти за роботи" да се създаде нов раздел с име "Промишлени роботи". Неправилно е да се счита, че тези роботи са далеч от хоби областта, даже напротив. Под промишлен робот се разбира такъв, който произвежда нещо. Примерно да сглобява определени детайли. Обикновено тези роботи са фиксирани неподвижно и имат няколко ръце с които работят.
Такъв вид роботи може да бъдат и мотивация. Примерно ако се направи робот, чрез който да се сглобяват други роботи. Възможността за автоматизирана "репродукция" винаги изглежда впечатляващо.

Прочетох темата: "Ежемесечни събирания /В офиса на Robotev.com/" и се сетих за една идея, която може да помогне за силното популяризиране на роботиката.

Роботиката е интересно нещо, но ако си начинаещ, то трябва да направиш значителни начални инвестиции. Затова имам следната идея. Освен за събирания в офиса на Robotev.com, то не се организира и събирания на тема модификации на чужди роботи от начинаещи.

Дейността ще е такава: Напредналите в роботиката със собствени модели си носят някои свои модели. При първото събиране начинаещите идват и се запознават с функционирането на роботите и евентуално как могат да се модифицират. При следващото събиране начинаещите вече носят със себе си определени конструкции за доработването на робота. Разбира се всички модификации ще стават под наблюдението на собственика на робота. От друга страна самия собственик може след първото събиране да направи поправки по робота си, за да може договорени допълнения с начинаещ да бъдат осъществени.

Отначало не е необходимо да се търси нов ден за тази инициатива - достатъчно е да се използва инициативата "Ежемесечни събирания /В офиса на Robotev.com/". Основното е да се разбере, дали ще има навити в роботиката, които да се включат в начинанието със свои роботи.

Между другото не винаги инициативата трябва да е хардуерна. Понякога начинаещите може само да предлагат допрограмиране на микроконтролера на съответния робот.

Кажи малко по-конкретно доколко си запознат с USB.

  Всичко което съм правил беше преди доста време, така че някои термини вече съм ги забравил. Иначе практическият ми опит в USB е, че успях да пригодя една програма за управление на USB мишката (т. е. става дума за HID устройство) писана за DOS за операционната система MenuetOS. Така че разглеждайки тази програма (която пазя) лесно ще си припомня как стоят нещата по отношение контрола от страна на компютъра. Адаптацията не беше твърде елементарна, защото трябваше да заменя BIOS извикванията със съответните функции за писане в pci регистрите и още други неща свързани с асемблера.
  Между другото USB достъпа да мишката беше от интелски тип. Освен него има още един вид, който не му помня името, но съдържаше частицата "open". Аз използвах първото, защото такова имах на компютъра си (а исках да го тествам практически и наистина се получи). Не си спомням дори и протокола USB 1.0 или USB 2.0 беше.

Един въпрос, например, само за да си посверим часовниците: знаеш ли как дадено устройство ще "каже" на компютъра какво е?

  Тези неща си ги пише в USB документацията. Разглеждах такава, докато се опитвах да подкарам едно USB флопи. Не се получи, защото не можах да подкарам DMA в MenuetOS (май прекъсванията правеха някакви мизерии). Иначе стартирането и спирането на двигателчето беше без проблемно.

При правенето на USB устройства, изчисляването на елементите е най-малкия проблем. Обикновено се ползва готово схемотехническо решение, дадено от производителя, което само се прилага.

  За кой производител става дума? Туторияла който съм показал не показва ли в някакъв смисъл подобно готово решение? Между другото в оня туториял кварцът, който се ползва за тактов генератор е огромен. Също и самата интегрална схема е огромна. При реализирането на реална схема (а не само за тестове, като е показано) тези компоненти имат ли си "нормални" размери?

Но, за да имаш комуникация с компютъра, трябват доста познания. Мисля също, че Асемблер не е добра идея. Има други езици, с които много по-лесно да осъществиш това, което искаш.

  С асемблер е далеч по-лесно трасирането, ако написаното от теб се тества например се емулатор. При горните експерименти аз емулирах MenuetOS с емулатора qemu. Този емулатор е много добре написан, така че можеш да схванеш начина на действие и по самия код.

От кой клас ще са устройствата, които искаш да правиш?

  Крайната цел ще бъде да са от класа на USB флашките (забравих точно как се казваха). Но може отначало да опитам само HID.

Как стои въпросът с драйверите?

  Крайната цел, която съм си поставил е за стандартно устройство, така че няма да имам нужда от драйвер. По времето на разработката мисля да ползвам въпросната MenuetOS, прилагайки директно управление. Така че няма да имам отново нужда да пиша драйвери за истинска операционна система.

Ако приемаш идеи, то направи промишлен робот, т. е. такъв който да е специализиран в сглобяване на нещо (или даже много неща). Примерно да може да завива винтчета в гайки...

Този клас роботи са най-смислените роботи за момента и не знам, защото например в този форум нямат отделен раздел.

В dowuload.bg прочетох новината:
"Започна продажбата на 144-ядрени процесори, създадени от Чарлз Мур"
Честота от 700Mh и толкова ядра - добра изчислителна мощност е това!

Във въпросната статия пише, че въпросният процесор може да се ползва за роботика. Въпросът ми към разбиращите електроника е, каква допълнителна цена може да струва изработката на цяла PCI платка с такъв процесор? Говоря приблизително. Езикът FORTH ми е интересен и ако такъв проект се осъществи успешно, тогава ще има да си експериментирам със супербързо изчислително устройство...