Как се дефинира хоби роботика според теб? Къде е границата между "професионална" и "хоби" роботика?

Значи, ако една 555 схема не можеш да навържеш, то по-добре не се дипломирай, защото после ще подведеш някой, че имаш инженерно образование, ще "разработиш" някакъв продукт и може и човек да убиеш...

Ако съм те разбрал правилно значи не ти трябва do-while, ами нещо подобно:

case 1:     /* Zapochva pulnene Hidrofor OFF */
     
     delay (100);
     digitalWrite(RELAY_P1_PIN, LOW); /*Pompa ON */
     digitalWrite(RELAY_P2_PIN, LOW); /*Hidrofor OFF*/
     
     while (hWatherCm > 5)
     {
         int uS = sonar.ping_median();
         int hWatherCm = (uS / US_ROUNDTRIP_CM);
     }
     
     Serial.print (hWatherCm);
     delay (100);
                                       
    //delay(DELAY_1);
    break;


Това би трябвало да включи помпата докато водата не се приближи достатъчно до сензора. Не забравяй, че мериш разстояние до водното огледало, а не ниво на водата.

Е да, но пък си научил повече, след време ще знаеш какво точно прави хардуера в контролера, няма да е магическа черна кутия Arduino е страхотно за начало, но за да продължиш напред трябва да се мине на следващото ниво на трудност. Също така, за да избегнеш това греене на схемата управляваща моторите, за следващия робот си направи сам H-мост, но с MOSFET транзистори. Няма да ги имаш тези проблеми, защото техните съпротивления са в порядъка mOhms (miliOhms) и съответно разсейват много по-малка мощност.

Привет на всички,

Проектите и интересните неща стават все повече и повече и не мога да се включвам, толкова често колкото ми се иска. Въпреки това идеята ми да поразкажа това онова пред по-широка публика започна да придобива материален вид: http://academy.telerik.com/algoacademy/artificial-intelligence

Който има интерес може да се свърже с мен или директно да се регистрира на системата на Телерик. Вход свободен, но има още само 60 свободни места от общо 200, които бавно, но сигурно намаляват, така че решавайте бързо

Ами когато са комбирани те пак мерят спрямо собствените си оси на измерване, но можеш реално да измериш всякакъв вид преместване в пространството - ротация и транслация. Акселерометърът независимо дали работи само или не, той винаги засича земното ускорение.

Историята, че е "Марсоход" е дост дълга, но накратко в програмата на всички второкурсни в моята специалност влиза едно отборно състезание. То протича по предтекст, че се изследва друга планета и трябва да се снемат данни - карта на района, температура, сезимична дейност, записване и разкодиране на звукови съобщения и т.н. Отборът, който се справи най-добре е победител и получава разни награди от Microchip. Миналата година аз бях победител и реших тази година като третокурсник да участвам отново, но само за слава :Р Тъй като съм член на LEGO клуба в университета реших да е LEGO робот.

Та сега по същество - софутера го сглобих за 20на часа, така че сигурно има много концептуални недоглеждания, но ни трябваше нещо бързо и работещо. В основата на софтуера на робота седи Robot Operating System. Това е дистрибутирана псевдо-операционна система позволяваща управлението и комуникацията между много процеси върху множество компютри. Защо псевдо - защото върви върху линукс и управлява линукски процеси.

Имайки предвид архитектурата на ROS, ето как е организиран и софта за робота. Първо има един възел, който чете джойстика и публикува съобщения с позицията и натиснатите копчета. Идеята на възела е, че публикувайки информацията други n на брой възела (процеса), работещи на различни машини, имат достъп до нея. Освен това възелът идва с ROS и всичко се свежда само да пускането му с един ред в терминала, не губихме време да четем сами джойстика. Възелът е основната функционална единица на ROS - аналогично на процес при конвенционалните операционни системи.

Защо малкия лаптоп - защото искахме да стане бързо. Беше най-лесно да имаме машина с ROS на робота (то така се прави принципно с истинските и скъпите роботи управлявани от ROS). Освен това лаптопа има WiFi и камера - 1 куршум, много зайци Написах втори възел (езикът е С++), който върви върху лаптопа на робота, слуша за съобщения от джойстика, обработва информацията и пресмята ориентацията и скоростта на колелата. След като пресметне тези параметри ги праща към два стандартни LEGO микроконтролерни модула - RCX, чрез инфраред. RCX модулите управляват колелата и следят ротационните енкодери. За съжаление разполагаме със старите LEGO модули, с които може да се комуникара единствено чрез инфраред. Инфраред трансмитера е стандартна LEGO инфрачервена "кула" - на видето можете да я видите зад екрана на малкия лаптоп върху робота. Успях да намеря библиотека, която да управлява "кулата" кодирайки съобщението с информацията, така че двата RCX-a да го разберат.
Та работата на лаптопа се свежда до търкаляне на ROS възел, който слуша информация от джойстика, пресмята ориентацията и скоростта на колелата и изпраща тези параметри чрез инфраред до двата RCX-a. Както казах, възела го написах на C++, а средата gedit + gxx Просто още не съм седнал да видя как се правят ROS възли с Еclipse.

Двата RCX-а принципно имат стандартен LEGO фърмуер, който обаче е малко ограничен от към комуникация по инфраред - не поддържа адресиране, а тъй като имаме 2 RCX-a това е необходимо. Затова ги префлашнахме с къстъм фърмуер наречен BrickOS. Този BrickOS позволява да си пишеш С код, като използваш техните библиотеки, после само крос компайлваш с gcc за Hitachi H8/300 - това е микроконтролера в RCX-a. Библиотеките на BrickOS позволяват да контролираш скоростта на всеки мотор, да четеш ротационните енкодери и т.н., така че кода за самите RCX-ове е сравнително елементарен също.

Ето обобщение как преминава информацията:

Джойстик => Стационарен Лаптоп => ROS Възел - Джойстик  => WiFi => ROS Възел - Мобилен Робот => Мобилен Лаптоп => Кинематичен Модел => Ифраред трансмитер => ляв и десен RCX => скорост и ориентация на четирите колела

Знам, че е малко пресилено и същото нещо може да се реализира много по-ефективно, но това не е комерсиален проект, трябваше да стане бързо, а и все пак нещо да понауча Най-готиното на това решение, според мен, е че ако имаме още един идентичен робот, просто пускаме захранването му и той ще прави абсолютно същото - тоест това решение позволява управлението на множество роботи (друг е въпросът дали има смисъл да управляваш множество роботи да изпълняват еднакви движения).

Колко проводника излизат от мотора - 4 или 6?