Време е да продължа с програмата за размигване на светодиода
Борислав е качил една примерна програма: my_test
Позволих си да корегирам и тествам някои неща и сега програмата доби следния вид:


#include <avr/io.h>
#include <util/delay.h>
#define F_CPU 8000000UL  // 8 MHz

//функция генерираща закъснение в диапазона 1 -65535 ms
void delay_ms(unsigned int ms)
{

while (ms>0){
_delay_ms(1);
ms--;
}

}

   
int main(void)              // начало на основната програма
{
   
 
    DDRD = 0xFF;            // Всички изводи на порта D трябва да се конфигурурат като изходи

    while (1) {              // Безкраен цикъл

          PORTD = 0xFF; // установяваме "1" на всички линии на порта D

  delay_ms(250);   // Чакаме 0.25 сек.

          PORTD = 0x00;  // установяваме "0" на всички линии на порта D

  delay_ms(250);   // Чакаме 0.25 сек.

}       // закриваща скобка на безкрайния цикъл

}      // Закриваща скобка на основната



Утре ще продължа с коментарите и разясненията по програмата.

Пак ще разводним малко темата, но транзистора си NPN и с него всичко е ОК. Според ме обяснението е следното: мултицета не мери защото при фототранзистора нямаш база и сътответно няма откъде да протече базов ток и да стане измерването.

И двата датчика, които объсъждаме реално представляват приемници за дистанционни управления - RPM серията е на фирмата ROHM:
http://www.rohm.com/products/shortform/28remote/remote_index.html
и 2 от техните модели могат да се намерят в магазина на фирма Комет,
RPM7138 (за 38kHz) и RPM7140 (за 40kHz)
TSOP -серията е на фирмата Vishay
http://www.vishay.com/ir-receiver-modules/

Точно така, просто TSOP  е на една фирма а RPM на друга, иначе вършат едмо и също нещо. Чудесно щом има схеми

P.S.
@sv_shady ти си обяснил нещата:
http://www.robotics-bg.com/forum/viewtopic.php?p=495#495
сори че се повтарям, май много ми се спи

Бориславе, позволи ми да направя някои забележки по товойта схема за ИЧ локатор.
1. Така както си свързал базата на транзистора директно към порта, не е добре трябва да има един ограничаващ резистор
2. Не ми хресва и връзването на самия TSOP, ще направя една схемичка, за да не пиша сега.
Има и още нещо свързна с принципа на работа на въпросния TSOP,  за да сработи, светлината трябва да е модулирана (конкретно в този случай 36kHz), да правиш модулацията софтуерно не е много удачно, вариант е да закачиш управлвнието на светодиода към някой от вградените таймери в процесора и той да прави модулацията автоматично, но това изисква управлението да бъде на точно определен пин. Друия вариант е да ползваш външна схена таймер от типа 555 за модулацията. Всъщност мисля да драсна една темичка по въпроса за ИЧ локаторите, и аз скоро мисля да си правя, намерих подобни елементи  RPM-7140 в магазина на Комет на добра цена <1лв. Повече информация за него тук

Стадо от BEAM роботи, това определено си струва да се види
Относно смисъла на OS, въпроса е че когато един робот стане по-сложен има нужда някой да управлява и споделя ресурсите на системата. Доколкото знам има си специализирани OS - така наречените RTOS (real time OS), предназначени за тези задачи, но това е въпрос на друга дискусия.

Първо няколко думи за програматорите и защо те са ни необходими в контекста на работа с микроконтолери. След като напишем дадена програма и компилираме получаваме поредица от машинни инструкции записани във файл (най често със разширение .hex) Тази файл всъщност представлява представлява превод на нашата програма на специфичния език на микроконтролера, така че той да може да я изпълни. Целта на прогрматора е да запише въпросната програма в енергонезависимата памет на микроконтролера (така наречения FLASH). Програматора е устройство, което представлява съвкупност от 2 части хардуер и софтуер. С помощта на хардуера се осъществява физическа връзка между MCU и PC, а софтуера управлява процеса на запис.
След тези уводни думи ще опиша накратко работата с известния програматор PonyProg и конкретно как да записваме MCU от серията AVR на фирмата ATMEL, към която спадат и ATMEGA процесорите.
PonyProg може да се изтегли от следната страница:
http://www.lancos.com/ppwin95.html ,последната версия е 2.07a
PonyProg предлага подръжка на много видове памети и MCU и два вида интерфейса за връзка чрез серийния и паралелния порт на PC. Паралелния порт е по удобен за работа тъй като позволява директна връзка със MCU, без да е неободимо да се конвертират нивата на сигналите.
След инсталирането на програмата е нужно да се направи калибрация и да се настрои интрефейса за връзка. Калибрирането става от меню "Setup->Calibration" като се следват инструкциите по екрана. Настройката на интерфейса става от меню "Setup ->Interface Setup", появява се един диалогов прозорез "I/O port setup" и него избираме режим "Parallel" и опция от падащото меню "AVR ISP I/O"  и накрая избирам паралелния порт с който да работим (обикновено това е LPT1)
След като приключихме с тези настройки, остава да укажем фамилията  и типа процесор с който ще работим. Това става от двете падащи менюта от оснвния прозорец на програмата. От първия избираме "AVR micro", а от втория конкретния модел в  нека в нашия пример това  е ATmega8. С това софтуера е настроен и сега трябва да се преборим  с хардуера. Има няколко различни схеми за свързване, засега ще се спрем на най простата, която е дал Борислав в този негов постинг:
http://www.robotics-bg.com/forum/viewtopic.php?p=490#490
Тя позволява директна връзка (през резистори, моля не си ги спестявайте!) между MCU и PC. Каква е идеята? Микроконтролера има вграден протокол за прорамиране през специализиран сериен интерфейс. Той ползва 5 връзки със следните имена SCK, MISO,MOSI, RESET и разбира се GND. Тези сигнали са изведени на пиновете на MCU и необходимо да се свържат съгласно указаната схема към паралелния порт. PonyProg управлява съответните пинове на пралалелния порт като по тозиначин реализира протокола за запис на паметта на микроконтролера.
Засега спирам и в следващите постинги ще обясня по нататъшните стъпки. Успех на всички

Чудесни новини Разбира се че участвам и ще помагам с каквото мога.
Наистина е много хубаво да имаме място за срещи и работа, а и подкрепата на моделистите ще е ценна защото по роботите има не малко механика.  Е разбира се за хората извън София ще е трудно да участват, но нали има интернет, а има поща и куриери за обмен на материяли