1. По-голямата част от микроконтролерите имат нужда от външен тактов генератор, който да подава честотата на вътрешния процесор, в случая това е този кварц.
2. Мисля, че няма някаква определена причина да са тези пинове.
3. Двата кондензатора С1 и С2 стабилизират работата на кварца, споменат в 1ви въпрос.
4. Този въпрос не го разбрах. Не него ще трябва да ти отговори Борислав.

И от мен предложение: заключвай темите в буквара, поне докато не преключиш с всяка една от тях. Като свършиш ако искаш го отвори, но ще си сигурен, че няма да се разводнява темата с въпроси.

Всеки микроконтролер работи по зададена му от разработчика (това сме ние) за да прави каквото ние искаме.

Какво е програмата, която изпълнява микроконтролера?
Програмата, която е вложена в микроконтролера е средство, което ни позволява да му кажем какво искаме той да направи. Програмата се състои от инструкции. Характерното за всеки различен контролер е, че инструкциите са точно определен набор, който е зададен от производителя и е заложен в процесора при производството, т.е. те не могат да се променят. Инструкциите си имат точно определен формат:
име-на-инструкцията параметър(параметри)
С инструкцийте ще се занимаем подробно по-късно.
Инстукциите за 16F84A се състоят от 14 битови думи (14броя 0 или 1) и са 35 на брой.

 :!: Има разлика между микроконтролер и микропроцесор - микроконтролера съдържа в себе си микропроцесор. На микропроцесора са му нужни допълнителни модули за да функционира нормално - оперативна памет, тактов генератор, и периверни устройства за вход/изход (комуникация с останалият свят един вид). Следователно, микроконтролерът е една завършена система, подобно на персоналния компютър, в която микропроцесора е един от основните модули.

Всяко устройство, базирано на микроконтролерна техника има 2 етапа на разработка: апаратна (хардуерна) част и изработването на софтуера за да оперира това устройство според очакванията ни.
Какво ни е нужно за разработването на софтуерната част?
 1)Персонален компютър.
 2)Програми за проектиране на софтуера:
 2) 1)Текстови редактор за писане на програмния код
 2) 2)Транслатор/Компилатор/ за превеждане на програмата в разбираем за контролера формат
 2) 3)Симулатор - той позволява изтестването на програмния код
 2) 4)Емулатор - той имитира контролера, като създава условия, близки до реалните.
 2) 5)Програма за записване на готовия (компилиран) код в контролера
 3)Устройство за запис на програмата от компютъра в контролера - програматор.
 Първите 4 подточки от точка 2 често се срещат като отделни модули в по-голям софтуерен пакет, наречен развойна среда. Често производителите на микроконтролери разработват такива пакети за своите продукти.Развойната среда за PIC микроконтролерите е MPLAB IDE и се предоставя от Microchip за безплатно ползване.

Нали и аз бях в час и си водих записки и ги имам тези работи.

Мисля, че записките по ИЦТ (2ра точка от списъка) ще са им интересни. Интегралните схеми от 74xxx-а серия съм сигурен че имат голямо приложение в роботиката.

Ето едно обновление, макар и недовършено:

Целият надпис Robotics-BG.com смятам да го направя по този начин.

Редакция: гайката обаче нещо ми се струва, че не и е наред

Забелязах, че обсъждате нещо, което наричате RPM, което било евтин заместител на TSOP. Може ли малко информация по въпроса, защото нищо не мога да намеря.

При моя сумо-робот специялно целта е голям въртящ момент, а скоростта е колкото стане, макар и повечко не е лошо да има