Форум по Роботика
Офтопик => За всичко... => Темата е започната от: bLaf в Ноември 23, 2008, 06:26:24 pm
-
Здравейте, интересувам се от роботика доста от отдавна(по-точно микроелектрониката и програмирането на ниско ниво свързано с роботиката), но едва сега намерих форума. :)
Ето и за какво точно се регистрирах :)
http://www.googlelunarxprize.org/lunar/about-the-prize
Това е проект на Google и X PRIZE, който има за цел да събере отбори от цял свят, които ще се състезават за създаването и изстрелването на робот до Луната. Първият отбор, който изстреля робот до Луната и машината успее да извърви 500 метра на лунната повърхност, ще получи 20 милиона долара. Вторият - 5 милиона. Срокът за регистрация е до 31 декември 2010г.
Знам, че звучи доста налудничево да се включим в подобно нещо, затова има ли ентусиасти, които просто искат да обсъдим идеята? Т.е. да поговорим какви знания и технология би изисквало създаването на такъв робот(барабар с ракетата за изстрелването му). Ако има луди нека пишат тук или pm. :)
Поздрави! :-D
-
Аз съм просто луд на тази тематика, макар в момента да ме занимават повече земните автономни роботи. :)
-
Тава са моите 2 любими теми космос и роботика. Ще следя развитието на тази тема, надявам се да има продължение...
-
Ето малко информация относно ракетата. Това е pdf файл, направен е от NASA точно за такива като нас това се вижда и от името на файла Basics of Space fight. В него пише доста неща с които може да се започне. Доста е задълбочена темата за комуникацията между ракетата и базата на земята, изобщо има доста интересни неща.
Basics of Space Flight (http://www2.jpl.nasa.gov/basics/bsf_all.pdf)
-
Интересно е да се разбере, дали цената на ракетата ще излезе по-евтина от наградния фонд? :-D След това може да се помисли за луноход. :)
-
Borislav,
В предния конкурс на X PRIZE условието на задачата било да се създаде преизползваемо устройство за полет в космоса(тип совалка). Наградния фонд бил 10 милиона. В случая само един екип успял да извърши два полета в рамките на две седмици. Устройството им излязло 25 милиона :lol:
От друга страна сега се позаинтересовах за аматьорски ракети до космоса и намерих това, наприемр:
http://www.newscientist.com/article/dn5005-first-amateur-rocket-blasts-into-space.html
Това е някаква ракета, построена за няколко десетки хиляди $, успяла да се издигне 100+ км над земната повърхност(считано за границата на атмосферата с космоса).
Така че нещата са много спорни, но според мен ще има все някой отбор, който ще се справи резонно и ще има печалба.
Интересно е, че дори и румънски отбор се е включил.
-
Привет!
Интересна гледна точка. :) Логично е да се отбележи, че достигането на Луната не е само преодоляването на бариерата на Земната гравитация... След това има още 220 000 км, които са истинското изпитание. :)
По принцип, има и награда за първата ракета със захарен двигател, достигнала Космоса (100 км височина на полета). По принцип съм скептик по темата, но лично мен живо ме вълнува това. :)
Поздрави!
-
Мда, прав си за хилядите километри до Луната :D
Ама аз все пак си мисля, че най-скъпата и трудна част от проекта е излитането от Земята и контролирането на апарата после (горивото и материалите за ракетата са много скъпи, конструкцията трябва да е много изпипана) :)
Интересно дали няма алтернативни начини за излизане в орбита.. без ракета..
-
Здравейте, не се сдържах и аз да се включа.
1. Такъв проект определено струва пъти по 20млн.
2. Първия проблем излизането в космоса.
3. След това комуникацията за управление и следене
4. Навигацията в космоса също е сериозен проблем.
5. След това идват хилядите километри до луната.
6. Казане на луната и робота да остане здрав.
7. Излитане от луната.
8. Пак се повтарят проблем 2, 3, 4
9. Преминаване през земната атмосфера и кацане.
Общо взето това са най-общите проблеми. Също така електрониката трябва да е защитена и от радиационни лъчения от слънцето. Абе доста сериозна работа си е. Ако имах финансиите обаче бих пробвал да събера екип и да опитаме. Според мен най - важното е да се мисли извън границите, които сме си наложили - ракета, двигател, управление и т.н. Трябва нещо иноватинвно. Именно и за това е този конкурс.
-
Здрасти sv_shady,
Само да спомена, че в проекта няма изискване робота да се върне на Земята. Единственото изискване за печалбата от 20 милиона е робота да "отиде" до Луната и да измине 500 метра на лунната повърхност.
Възможни са бонуси(определени 5 милиона за тях), ако робота успее да работи повече от 13 дни на Луната или ако успее да намери артефакти от предишни посещения.
Иначе, аз също съм на мнение, че трябва да се мисли нестандартно, затова и споменах, че ще е добре да се намери алтернативен начин за изстрелването и излизането в орбита. Ракетите са се наложили сега, но дали няма друг начин?
-
Ако е ракета не трябва да е в такива размери, каквито сме свикнали да гледаме. Цялото устройство да е 100кг, а големите ракети които се използват са за изпращане на сателити, които са тонове. Ракетата се състои главно от две неща- резервоари за водород и кислород в течно състояние, температурата трябва да е -253C. И другата част ще е двигателя, които е изграден от един конус и дюзи. Фатката е че метала които ще се използва трябва да има много голям температурен диапазон, за при двигателите температурата достига 3000C, това може да е титан. Именно тези две неща ускапяват доста конструкцията. Останалото са регулатори, изолации и тн.
Ето повече инфо ако някои се интересува:
http://www2.jpl.nasa.gov/basics/bsf3-2.html
-
Преди доста време България бе набедена в един скандал.Ставаше дума,че е продала на Ирак(още със Садам) тръби за направата на голямо оръдие.Оказа се(след 15 г),че наистстина става въпрос за оръдие,но не за обстрелване на Израел,както твърдяха разузнаванията,а за изстрелване на мини сателити на ниска орбита.
Човека правил разчетите и създал проекта,бе убит.Предполага се,че е убит от МОСАД.
Идеята не е нова,който е чел романите на Жул Верн "От земята до луната" и "Около луната" ,ще знае за какво се говори.Проблема е,че първоначалната скорост на изстрелване е много голяма и там е и проблема(разбира се има и много други),НО....., винаги има едно НО. :D
По време на първата война в Ирак беше направено тотално радиосмущение в комуникациите на иракската амия.Точно час преди настъплението на американските части.Това тотално блокиране на радиочестотите се твърди,че е направено благодарение на българската разработка"Стършел".
По неофициални дани се твърди,че стършела е мощен мин излъчвател ,който се изстрелва с оръдие.Преди снаряда да се удари в повърхността на земята устройството автоматично се отделя и пада самостоятелно.
Всичко това говори(стига да е вярно),че има успешни разработки ,които позволяват да се изстрелва механична и електронна част и след изстрела те да запазят своята работоспособност.
Видях,че смятате някакви стотици килограми .Проверете колко струва изстрелването на 1кг на ниска орбита и ще видите ,че тези 20 милиона няма да стигнат за нищо.Кои е казал ,че тези 100,200,500 кг трябва да се изведат в орбита на един път?
Защо не се изведат в серия (с оръдие) на малки порции от по 5-10 кг.
Оръдието може да бъде и електромагнитно с малък диаметър.Има разработени достатъчно ускорители и технологията е позната.Оръдието(устройството) може да бъде монтирано на транспортен самолет или изстребител и да се изстрелва от височина 10-15км над повърхността,като се използва и скоростта на самолета.
Когато са с малки габарити и тегло няма да има нужда от толкова много енергия,даже и с конвенционална мини ракета.
Когато са в голяма серия и разработени на модули цената на мини ракетите може да е много ниска.
В орбита могат да се скачат(или да бъдат уловени от орбиталната станция АЛФА) отделните части,сглобени и задействани от космонавтите .Включително и управлявани от тях.
Защо да не се плати наем за 1 час работа на космическата станция ?Едва ли ще струва много.
Защо да не се плати и за извеждането на отделните 5-10 кг модули за доставка?Едва ли ще е токлкова скъпо.
Това за извеждането в орбита.Сега идва ред на пътя до луната.Никой обаче не е казал,че трябва да има реактивен двигател с химическо гориво.Може да се ползва йонен двигател.Може да се използва и слънчево платно(да си спомним "Междузвездни войни")
Има и други решения ,но за сега толкова от мен.
-
Това за извеждането в орбита.Сега идва ред на пътя до луната.Никой обаче не е казал,че трябва да има реактивен двигател с химическо гориво.Може да се ползва йонен двигател.Може да се използва и слънчево платно(да си спомним "Междузвездни войни")
Има и други решения ,но за сега толкова от мен.
йонен двигател няма да има ефекта които се използва попринцип (защото пътят е малък) и за да се използва пълния капацитет на този тип двигател е нужна по-голяма начална скорост и по-голяма дистанция (той разботи на каратко казано- колкото по-бързо се движи, толкова по-бързо ускорява и съответно се движи по-бързо и т.н.)
Слънчеовото платно не знам дали също ще бъде добре , защото потока на частици е от Слънцето ..т.е. първоначално модула трябва да бъде м/у Слънцето и Земята , като Луната не застава на тази линия и сответно не е зад Земята (,която колкото и да е странно някъде четох че създава "завихрания" на потока ). Много изчисления и накрая пак нее ясно дали ще се отвори правилно платното .
Въпреки това достигането до Луната не е най-трудното (макар да е доста) ... спускато до повърхноста със скорост от близо 29к-30к км/ч .. ще изисква повече мъдрене .. и на всичко отогоре не само трябва да се "кацне" , "отвори" (от защитния механизъм) и "излезне" робота трябва и да работи :D
-
1: А бе както и да го гледаме отлепването от нашта иначе така приятна планета си е трудна работа простите факти са ,че имаме за преодоляване едно сериозно гравитационно поле ,защото по какъвто и път да се мине ,както и да го въртим ,физиката е казала ,че силата зависи от масата и ускорението ,гравитацията е ускорение ,което нашият кораб трябва да търпи за времето ,в което се отдалечава от Земята ,а колкото повече скъсяваме времето увеличаваме скоростта ,с което пада КПД-то и се увеличава риска и съчетавайки всичко това получаваме един абсолютен минимум на енергията ,която трябва да се използва ,който хич не е малък . Покрай този неприятен факт имаме атмосверата (тя при горното изречение се включва при частта за КПД-то , скорост=>триене=>намаляване КПД) ,тя по начало е в абсолютен минус на ракетите ,но за сметка на това е среда за въздухоплаването ,което трябва да предположа до определена височина е по-евтино от блъскането с ракета нагоре ,което предполага направата на хибрид (издигане до някаква височина със самолет ,след което ракетен двигател) . Това обаче американците май се опитваха да го правят доста години наред с един доста специфичен космически кораб ,който доста рекламираха ,но поради факта ,че не съм чул да е пуснат вече ,трябва да предположа ,че нещо са им се объркали сметките и този начин също не е толкова на оферта ,както изглежда . (друг е въпроса ,че може още да си го разработват тоя кораб просто ,което не е малко вероятно) Това е горе-доло ,което знам аз и ако трябваше да взимам решение, при все ,че съм взел участие в състезанието ,щях да разуча начина с хибридното излизане от атмосферата ,ако ли не - дърварската ,качвай на ракетата и черта към космоса .
2: Пресмятане на орбитите и каквито и да е още решения - трябва да имате в предвид софтуерната част ,която за да е по-интересно и за да е иновативна мисля ,че би било хубаво да е до някъде автономна ,т.е. не да се заложи всичко до последното движение в една спретната програма ,а да си се помисли в/у един по-интелигентен алгоритъм (дори не е нужно да е кой знае какво) и цялата система да е гъвкава за каквито и да е условия ,защото все пак един път ще се пуска цялото нещо (е надеждата на всеки захванал се) и няма как да се предвиди абсолютно всичко .
3: преминаване на 220 те хиляди км до Луната - май че най-"лесната" част - орбитата е почти напълно предвидима , защити от слънчевите ветрове са направени щом и хора си оцеляват в космоса и едва ли са най-дълбоко пазените тайни тези защити
4:кацане - е тука вече е забавната част :lol: . Т.е. за мен като наблюдател ,защото точно в този етап ще има може би най-много нови идеи и той е от най-сложните ,защото : отново имаме безпрецедентната сила на гравитацията обаче ,за да е по-забавно нямаме атмосвера ,която евентуално би могла да бъде опора в случая .
5:и сега пипкавата част - ами ако апарата падне наобратно (ако има "обратно" за него ) ,ако малко се е скапало през пътуването ако си в кратер на 1 км от предвиденото място на приземяването и апарата е ограничен да измине само около 485 метра докато стигне ръба на кратера :lol: .
6: ако всичко до сега е преодоляно ,екипа би си направил две (че и повече като гледам колко са задачите :) ) кани с чай и да седне да сглоби антената и предавателя докато хапват закуската .
Без да имам абсолютно никакво основание да се опитвам дори (от към знания) ,ще предположа ,че все пак при желание може да се осъществи проекта за пари под стойността на наградата ,но това би било един неимоверен риск и едва ли е за братята румънци ,които ако се издънят ,ще им приберат имота Румъния от Deutsche Bank (примерно :lol: ) .
-
Интересна тема се е заформила :) Да се включа и аз с някои размисли.
Според мен за извеждането в орбита около земята, трябва да се ползват услугите на фирма или организация която се занимава с това. Конструирането на собствена ракета ми се вижда много сложна задача. В крайна сметка доста сателите се извждат в космоса. Четох в wikipedia, че всъщност извеждането на ниска околоземна орбита е най трудното, след това прехвърляне на орбита към луната не изисква толкова много енергия. Комуникациите с апарата не ме притесняват толкова. Преди доста време четох в едно списние, че български радиолюбител е правил така наречената ЕМЕ (earth-moon-earth) радиовръзка в УКВ обхвата, т.е използвал е Луната като пасивен сателит и успял да се сърже с радиолюбители от другата страна на Земята. Значи е възможно радио връзка, без да се изпозва супер сложна апаратура.
Успешното кацне на самата луна също няма да е проста задача. И накрая разбира се остава конструирането на самия мобилен робот. Не трябва да се забрява че цялата тази апаратура ще работи в екстрмни условия - това поставя сериозни изисквания към използваните материали.
Не съм сигурен дали задачата е решима в рамките на 20 млн. долара, но според мен основната цел е да мотивира оргинални изследвания и решения в тази насока. При всички случаи за да се включи даден отбор в играта трябват сериозни спонсори при това от частния сектор, нещо което за България ми се струва много трудно постижимо на този етап. Но това разбира се не пречи да размишляваме в тази насока.
-
spp, мисля, че инженера, за който говориш е Джералд Бул. http://en.wikipedia.org/wiki/Gerald_Bull
Бил убедил Садам, че Ирак не може да бъде велика нация, докато не може да изстрелва сателити в космоса. В последствие обаче, той поискал Бул да вземе участие и в разработката на иракски бойни ракети и вероятно за това бил убит от МОСАД.
Така де, не успял да изстреля нищо работещо в орбита.
Слънчевото платно е интересна опция, по която може да се размисли.
http://en.wikipedia.org/wiki/Photon_Sail
(ще разгледам статията и ще коментирам повече по темата по-късно)
petko10, изстрелването на малък кораб от кораба-майка вече е направено и то в минал конкурс за XPRIZE
http://www.youtube.com/watch?v=G68_dmC4BYI
Идеята е яка, но според мен пак ще струва повече отколкото да речем издигането на балон с горещ въздух на няколко десетки километра и изстрелването на ракета тогава(има правени такива аматьорски ракети - изстрелват ги на до 60-70 км. височина)
Иначе не знам защо кацането на лунната повърхност да е толкова голям проблем. Предполагам най-добре ще е да се действа с двигател с тяга
http://www.youtube.com/watch?v=-BstN0peLjI
Anyway.. трябва да се помисли за нещо, което да изстрелва ~100kg със скорост 11.2 km/s(толкова е скоростта нужна за напускане на Земята) без да чупим това, което изстрелваме :D
-
Аз си мислех за изтрелване от самолет-носител, след което ракетата излита не вертикално, а под ъгъл. Метода е изпитан, за съжаление нещо не мога да намеря страницата от която го четох преди време. А за здравината и издръжливостта на робота - това наистина ще е проблем. Също така и изпращането на сигнала от самият робот няма да е лесно, но ако имаме платформа-майка, от която потегля робота, можем да натоварим радио-апаратурата на нея и чрез по-слаб предавател да пращаме данните до нея.
-
Аз си мислех за изтрелване от самолет-носител, след което ракетата излита не вертикално, а под ъгъл.
Митко, а как при този метод се гарантира, че изстрелването ще протече под точно изчислената траектория? Учените отдавна знаят ъгъла, под който ракетата навлиза в Земната атмосфера, за да излети в Космоса...
От самолет, евентуално е възможно да се спестят 10-15 км от полета, но така или иначе, има още поне 70 км до напускане на Мезосферата (пласт с разпръснати газови молекули), и 790 км - до излизане от Термосферата (пласт, в който температурата се повишава, поради прякото поглъщане на ултравиолетови лъчи)... Четох за магнитни ускорители, дълги от порядъка на 30 км, по които се ускорява евентуалният апарат... Но, до колкото знам, това още не се е осъществявало. :)
Както и да го изчисляваме, 2 млн. долара е наемът за един пуск на космодрума Кейп Канавъръл. За Байконур - все още не съм разучил. Най-близката до нас - платформата Одисей и Андоя (Норвегия), искат по 2 млн. евро... Ракетата-носител е скъпо "удоволствие"... Тя излиза от порядъка на 8 до 10 млн. долара... :)
-
Споменава се по нагоре за алтернатива на ракетата. Румънците, с който ни слагат в един кюп са се спрели на варианта с балона. Следният текст го намерих в сайта www.capital.bg:
Става дума за съвсем реален проект на Румънската асоциация по аеронавтика и космонавтика (ARCA). Тя е първият европейски отбор, който се е записал за състезанието, организирано от технологичния гигант Google и фондация X Prize. За отбора на ARCA използването на ракета носител от самото начало обаче е прекалено скъпо. Трябва им евтин заместител и те решават да използват балон. Огромен балон, към който ще е привързана малка тримодулна ракета носител с име HAAS. Тя ще качи почти до около околоземна орбита техния лунен робот на име ELE (European Lunar Explorer).
Идеята на румънците не е нова. Тя е използвана от NASA през 50-те години на миналия век, но впоследствие е отхвърлена, защото балоните лесно се отклоняват от заложената им траектория и защото всяко по-ранно откачане на ракетата от балона води до падането й обратно на Земята. И ако съвременните навигационни системи биха могли да се справят с втория проблем, първият остава на дневен ред. Затова ARCA планират да пуснат своя балон от вода в максимална близост до екватора, където факторите, които биха могли да повлияят на траекторията, са най-малко.
Балонът е черен на цвят и се надува за около 3 часа. През това време въздухът в него се загрява от слънчевата радиация. Инженерите на ARCA са изчислили, че разликата между температурата на въздуха вътре в балона и извън него ще достигне 30 градуса Целзий. Това ще направи газа във вътрешността много по-разреден от този навън и ще позволи изкачването на балона (и ракетата) до 18 000 метра за по-малко от два часа.
о-насетне ще се задейства ракетата носител. Тя се състои от три модула, всеки от който се отделя след изчерпване на горивото в него. Двигателите ще работят между 100 и 168 секунди всеки и са заредени с водороден пероксид (кислородна вода). От ARCA подчертават, че избраното гориво е напълно екологично, защото се разлага до кислород и вода. Когато ракетата носител навлезе в околоземна орбита, ELE ще се отдели от нея.
Към Луната
След кратък престой в орбита ELE ще бъде ускорен към Луната от първия си собствен двигател, който след това, разбира се, се откача. По пътя вторият от трите двигателя ще прави корекции в курса, а два слънчеви панела ще захранват устройството с енергия, за да се съхранят батериите му. След около 80 часа корабът ще достигне до т.нар. точка на Лагранж, където гравитационните полета на Луната и Земята имат еднаква сила. Там скоростта на устройството ще е 500 м/с. Това ще позволи на по-малкото звездно тяло да привлече ELE.
Останалото гориво вече ще се използва само за намаляване на скоростта, така че устройството на ARCA да кацне меко на повърхността. Цялото пътуване от излитането до кацането ще трае 4 дни и 2 часа.
Богдан Сбурлеа, мениджър на проекта, споделя, че цялата операция ще струва много по-малко от 30 млн. долара. Причина за това не е само балонът, но и простият дизайн на самия луноход. Той ще представлява сферична гумена топка, снабдена с малък двигател, така че да може да измине необходимите 500 метра. Сбурлеа споделя, че построяването на истински робот е твърде сложно и скъпо за възможностите на ARCA.
-
Anyway.. трябва да се помисли за нещо, което да изстрелва ~100kg със скорост 11.2 km/s(толкова е скоростта нужна за напускане на Земята) без да чупим това, което изстрелваме :D
Това е така наречената първа космическа скорост. Всъщност тя означава друго. Каква скорост трябва да има самолет без крила, за да не пада на земята. В смисъл скоростта да е толкова, че извивката на земята да не е достатъчна, че тялото да падне. Всъщност и не всички ракети се движат с тази скорост - чувал съм за смешните 7км/с.
Иначе по темата. Останаха ли още ентусиасти. В смисъл не толкова да се говори, колкото да се направи някой евтин експеримент, свързан с такава евентуална космическа задача (по-точно конкретен етап от нея). Примерно определен малък балон до каква височина може да отиде и примерно докъде може да се наблюдава.
Мога и аз да се включа с идеи, частично финансиране и частична реализация, но да знаете, че съм съвсем начинаещ.
-
xyz желанието ти да направиш нещо различно от говорене е похвално. Аз смятам, че в този форум има хора които имат знанията и уменията да реализират един роувър. За експеримент с балон по трудно би станало. Натъкнах се на следното състезание: http://www.moonbots.org/ което е за деца. Предполагам, че биха се намерили участници за него за тази година е приключило. Във научната поредица Sci Trek гледах за състезание организирано от NASA с награден фонд 500 000 долара, като имаше даже фирми производители на играчки. Там целта беше да се направи робот, който да добива регулит. Та искам да се обърна към администраторите на форума не може ли да има раздел, в които да се обявяват такива състезания с желание и помощ от другите участници в този форум можем и ние да пратим един робот. Ако ще и само заради участието. Все пак е по добре да си опитал а не по български да пишеш в интернет само и нищо да не правиш.
-
Ами инициативата е много интересна. Аз самият искам да се насоча по нататък в образованието си към роботи в космоса. Не смятам обаче, че има достатъчно хора, които да имат информация за такива събитя, че чак да се отвори нов отдел. Който смята, че има нещо да сподели винаги може да пусне една тема. Пък, ако се събърем ентусиасти за космоса, може и раздел да стане :)
В тази насока нещото, което ми е пълна индия е навигацията в космоса. Знам какво е точка на лагранж, но само до там, някой с малко повече информация?
Мисля, че е добра идея да се свържем с румънците, nemo21 можеш ли да намериш някакви по-конкретни контакти?
-
Ентусиасти ще се намерят, ако бъде показано нещо, което да ги впечатли. За момента само като чиста идея - може би не сме първите, които го предлагаме.
Аз не случайно казах балон. Няма пред вид такъв като на румънците - може отначало да е по-обикновен. Ето например един твърде елементарен начален план, който цели:
- Да се експериментира със стабилността на полет на балон.
- Да се експериментира с елементарно управление.
Експериментът се състои в следното:
Пускаме балон, на който в долната страна е закрепени евтино леко изпъкнало огледало. След това с любителски телескоп се следи показваното от огледалото - то ще е част от земната повърхност. Правят се снимки, разбира се.
Вторият експеримент ще представлява пак балон с огледало, но ще има и елементарен механизъм за насочването му.
Искам да отбележа, че ако този елементарен план се реализира, то можем да покажем снимки - т. е. ще има така да се каже доказателство за дейността, чрез визуален "интересен ефект".
Третият етап (ако стигнем дотам) ще е вид "аеро-асансьор". Ще се опитваме да докарваме до балона различни предмети (примерно измервателни уреди или лек робот) и след това да ги спускаме (защото балонът ще има определена товароносимост). Това ще е и най-евтиният вид транспорт на предмети до определена височина.
Идеята за свръзка с румънците е също много добра. Освен това аз имам и идея, свързана с един мой служебен проект, но който все още не е сигурно че ще се осъществи. Ако стане ще пиша и за това.
-
В тази насока нещото, което ми е пълна индия е навигацията в космоса. Знам какво е точка на лагранж, но само до там, някой с малко повече информация?
Навигацията в космоса се осъществява на базата на определени звезди.
Преди една седмица бях на обучение и преподавателят ни от Русия се оказа конструктор на ракети.По-точно е разработвал именно системите за навигация.Не ни обясни подробно ,точно какво са правели,но ни каза,че е имало специална търсеща "глава",която е била 4бр фото диоди.Била е активна.Търсела определена ярка звезда.В момента,който я засече започва да я следи.
Предполагам,че са сравнявали сигнала.(обясняваше ни ,че жени са се занимавали само да селектират диоди с еднакви параметри.Най трудно и дълго е било ,когато са замервали токът им на тъмно)
НАСА в сондата "Касини" използва карта на видимата част на космоса.
Управлението на спътника наслагва образите които вижда с тези на картата.Когато съвпаднат се ориентира в пространството и определя посоката и скоростта си.
Разбира се за предпочитане са далечни обекти.
Според мен могат да се използват и мощни "квазари ".Всеки един от тях си има определена честота на излъчване.Три,би трябвало да са достатъчни за да се даде положението на обекта .Не съм сигурен обаче до колко са удобни(дали са лесно видими или лесно радио локализирани)
В близка околоземна орбита се ползват радари.
В БАН , към института по Геофизика
поддържах(те не се ползваха така че само ги разглеждах)лазерни системи за определяне на точното местоположение на спътника спрямо точката на изстрелване на лазера.
На спътника се монтира огледало. "Стреля" се по него.Засича се времето от изстрелването до приемането на отразеният лъч.По този начин може да се определи много точно какво е разстоянието между спътника и земята.Вярно е ,че това се ползва за изграждане на триангулачна система,но може да се използва и за определяне на височината на орбитата.
Един голям ориентир е слънцето,но ще трябва поне още два .
Точката на Лагранж не виждам как ще помогне за навигацията . :)
-
Ето и малко информация за европейските отбори в състезанието:
ARCA според руски интернет сайт субсидията им е над 700 000 долара. Тяхната страница е: https://www.arcaspace.com/
Отбор EUROLUNA съставен от Дания, Италия и Швейцария. Официален сайт: http://www.euroluna.dk/
Матадорите от барса BARSELONO MOON TEAM. Официален сайт: http://www.barcelonamoonteam.com/
Руският отбор SELENOKHOD предлага на желаещите да отнесе тяхно съобщение до луната за 150 долара. Интернет страница: http://selenokhod.com/en
Британският отбор Odyssey Moon: http://www.odysseymoon.com/
Отбора на Германия: http://www.part-time-scientists.com/
Tesla Robotic Rover изцяло международен отбор съставен от: Argentina, Australia, Bosnia & Herzegovinia, Brasil, Canada, Chile, Christmas Islands, Croatia, France, Germany, Greece, Guatemala, India, Ireland, Japan, Kingdom of Bhutan, Kingdom of Tonga, Macedonia, Montenegro, New Zealand, Russia, Saudi Arabia, Serbia, Slovakia, Slovenia, South Africa, Spain, Sri Lanka, Switzerland, Tanzania, Tibet, UAE, Ukraine, United Kingdom, USA, Venezuela
Страница: http://www.synergymoon.com/
White Label Space друг международен отбор. Съставен от представители на следните страни: Australia, Brasil, France, Germany, Italy, Japan, Netherlands, Norway, Portugal, United Kingdom
Страница: http://www.whitelabelspace.com/
Унгарският отбор: http://www.pulispace.com/
Извинявам, се че имената на страните са на английски но ги взех направо от страницата на състезанието. След като видях, че макетата са се включили има надежда отбор с българско участие да спечели. :-D