Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - mrcpuinstructor

Страници: [1]
1
Цитат на: "VladimirYordanov"
mrcpuinstructor,  нещо хвалиш ли се ?!?


Цитат на: "hunter"
mrcpuinstructor веднага ти казвам че само като ти прочетох началото на поста а то беше няква глупост от рода щом ще се учиме на ..... и не си направих труда да продължа


Не, не се хваля - съжалявам, че е провучало така  :oops: Целта ми беше да предизвикам размисъл по темата, защото според мен точно това е начина човек да научи нещо ново - като експериментира и сам, и като се опитва да разреши една или друга загадка  ;)

Съжалявам, че е прозвучало така - казвам го с най-добри намерения и благодаря и на двамата, че ме критикувате  ;)

2
Тъй като в темата се дискутират по-основни неща, мисля че ще е интересно и полезно по-начинаещите да направят един опит, ако имат желание и възможности:

Преди време стана така, че свързах 2 крушки - едната с по-малка, а другата с 2-4 пъти по-голяма мощност; първия път - последователно, 2-я път паралелно. И в първия случай останах много изненадан от резултата - по-маломощната крушка светеше по-силно  :lol: Нека по-начинаещите да опитат да си обяснят как става това  ;)

3
Практика / Кутия за елементи?
« -: Януари 08, 2010, 06:05:02 pm »
Ето едно скромно предложенийце от мен, видях го на една гара - единия от механиците си го беше направил.

Той разполага с бюро с 4 чекмеджета, едно над друго и във всяко от тях с кръстосани парчета шперплат е направил нещо като трежър бокс-а на DataMatrix47. Едното беше за R, другото C, третото диоди, транзистори и подобни, и в последното имаше IC.

Представете си, че гледате чекмеджето отгоре:

Летвичките, успоредни на предната му част, ще ги наричам хоризонтални. Та отгоре на хоризонталните летвички той беше написал стойностите на елементите и цветния код на R и C. От ляво на дясно стойностите вървяха 1x, 10x, 100x и т.н., а от горе на долу: 1, 1.2 и т.н.

Моето предложение е да закрепите чекмеджетата със сачмени водачи, за да не изсипете съдържанието им при отваряне до край. Освен това този вид водачи Ви позвляват да изтеглите чекмеджето докрай (говоря за тези, които имат не една, а 2 подвижни части - като релсите за закрепване на сървъри в шкаф).

Неудобното е, че "кутийките" са тесни и понякога ми се налагаше да вадя елементите с пинцета  :)

Друго неудобно нещо е, че неговите чекмеджета не са дълбоки и кутийките не събират много елементи, ако си идват с фабричните дълги изводи. Моят колега навремето ги е разпоявал от всевъзможни платки и изводите им са достатъчно къси, за да се съберат десетки елементи в кутийка 3x3 см. Ако имате бюро с дълбоки чекмеджета ще Ви е доста по-удобно  ;)


Сега имам още по-добра идея: вече ползвам платка от типа Breadboard и повечето резистори и пр. са с дължина на изводите 1 см. Целта ми е да са подредени отново по цветен код и стойности, но да ги набода в дунапрен, дебел 0,5-1 см, вместо да ги държа в кутийки. И след това отделните листове дунапрен - с резистори, C, IC и т.н. ще са един върху друг в нещо като куфарче  :clap:

4
Здравейте! :)

Ето моят опит за правене на печатни платки:

За експониране - конструкцията с корпус от скенер и ултравиолетови пури е скъпа (пурите, които успях да намеря, са по 20-30 лв. всяка, баластът вероятно също е скъп, трябва да изработите и корпус). Ултравиолетовата светлина в тази концентрация вероятно е много вредна и води до образуване на озон и азотни оксиди, които са токсични.


Аз ползвам бездроселна живачна лампа - намерих си 160-ватова, която струва 8 лв. и има цокъл E27 - като на обикновените лампи с нажежаема нишка. Необходима е керамична фасунга, защото лампата се нагрява много.

Уви, на опаковката не пише, че е бездроселна - продавачката ми го каза, а и когато погледна отвътре, откъм далечната (спрямо цокъла) страна се вижда нажежаема нишка като тези от обикновените крушки, свързана последователно на един от основните електроди, която очевидно действа като токоограничаващ резистор  :!:

Обикновените живачни лампи имат голям цокъл и се завинтват в огромни фасунги с особен монтаж, докато моята е с най-обикновен цокъл и ползвам българска керамична фасунга (преди това пробвах с китайска, но имах проблем).

Монтирах я върху метална конструкция, от нея излиза 3м кабел, завършващ с прекъсвач и предпазител за всеки случай.  Крия лампата зад непрозрачна конструкция, за да не я гледам. НЕ ЧУПЕТЕ! външния балон, както казват някои работещи по този метод - изобщо не е необходимо.

Ето снимки на прибора за експониране:






За ецване ползвам натриев сулфат. Не ползвам железен трихлорид, тъй като за да разяде медта с прилична скорост трябва да се загрее добре, освен това кристализира и много цапа. Като цяло трихлорида е голяма безсмислица.


Вече успях да ецна една платка и се получи сравнително качествено. Ето как стана това:

В друг форум прочетох как човек го прави от 20 години и ще обобщя накратко:

1. Почиствам добре платката от омасляване и др. - изтърквам я с гъба за миене на съдове, предварително напоена с малко вода и прах за пране; търкам хубаво 20-30 сек., докато стане лъскава и изплаквам. Правя тази процедура още 1 или 2 пъти, ако е необходимо.

2. Когато изсъхне нанасям фотолака - аз ползвам Positiv20. Далеч не е трудно човек да изпръска сам платката и да се получи равномерно покритие. Просто трябва да е в хоризонтално положение - сам си я изпръсках с фотолак, изсуших я и т.н.

3. Експонирам за около 8 минути, в които влиза и "загряването" на лампата, като поставям платката със залепения на нея шаблон на около 25-30 см. разстояние от лампата. През това време съм някъде навън и не гледам в лампата, нито отразената светлина  :!:  - тя е с дълъг кабел.

Важна подробност е, че за разлика от платките, които се продават с фабрично нанесен фотолак, при лака, който ползвам аз, след експониране върху платката не се появява нищо - запазва си същия вид. Пистите започват да се виждат едва при проявяването.

4. Проявителят (develooper) си го приготвям в бутилка 1,5 л., като сипвам в нея на око 10гр. люспи NaOH (натриева основа, сода каустик), наливам вода и оставям да "втаса" повече от 24 часа  :!:  За да преценя количеството - взех пакетче бакпулвер от 10 грама  :lol: Естествено при работата с този разтвор ползвам ръкавици и се опитвам да внимавам :!: .

5. Когато е готов, наливам проявителя в пластмасова кутия, хващам платката с 1,5мм2 меден проводник и я потапям; след около 30 секунди започват да се появяват пистите и тогава я разклащам леко. Целия процес трае няколко минути. Изплаквам с течаща вода на чешмата.

6. Разтворих натриевия сулфат в гореща вода, налята в пластмасова кутия и я сложих в умивалника, където периодично пусках гореща вода от бойлера. С разклащане заготовката се ецва за 20-30 минути. Възнамерявам да си направя и нагревател, но все още не знам как ще стане.

7. След като я ецнах, отстраних фотолака с кореселин - това е добре да го правите на открито, защото е много задушлив.


Това е - когато се спазва технологията, не е трудно. Ще постна снимки, когато хвана колега с фотоапарат :)

Страници: [1]