16
Електроника / Измерване на дълбочина
« -: Август 01, 2010, 03:47:03 am »
ето един проект за ехолот http://ra4nal.qrz.ru/eho.shtml само, че е на руски.
Ето кратък любителски превод на конструкцията на датчика:
Конструкцията на ултразвуковия излъчвател-датчик е показана на рисунката.
Той е направен от кръгла пластина 1 с диаметър 31мм и дебелина 6мм направена от пиезокерамика ЦТС-19 с резонансна честота 300 kHz. Към нейните посребрени страни със спав на Вууд се запояват по 3 проводника тип МГТФ-0,1 или 0,14. Местата на запояването трябва да са във края на пластината и да са разположени равномерно по окръжността.
Не зная от къде може да се намери такъв диск, освен от ехолоти, а и може да бъде заменен само с нещо аналогично с други размери и друга резонансна честота, като в този случай ще се наложи да се променят честотите в приемника и предавателя съответно.
Датчика се сглобява в алуминева чашка 3 от електролитен кондензатор с диаметър около 40 мм и дължина 30...40 мм. В центъра на дъното на чашката се пробиват отвори за щуцера 5, през който минава гъвкавия коаксиален кабел 6 с дължина 1...2,5 м, свързващ датчика с ехолота. Пластината 1 на датчика се залепва към диск от мека микропореста гума 2 с дебелина 5...10 мм и диаметър равен на диаметъра на пластината. Запоените към пиезоелемента кабели по краищата от всяка страна съответно, се събират и запояват заедно в една точка разположена по осевата линия нa пиезоелемента.
При монтажа оплетката на кабела се запоява към щуцера, централния проводник към изводите на датчика от страната на гумения диск, изводите от другата страна на датчика към оплетката на кабела.
Технологическите стойки 4 фиксират положението на пластината 1 по такъв начин, че повърхността на пластината 1 да е на 2мм под ръба на чашката 3.
Чашката се закрепва строго вертикално и се залива до горе със епоксидна смола. При това трябва да се внимава да не се допуснат въздушни мехури във смолата.
Ето кратък любителски превод на конструкцията на датчика:
Конструкцията на ултразвуковия излъчвател-датчик е показана на рисунката.
Той е направен от кръгла пластина 1 с диаметър 31мм и дебелина 6мм направена от пиезокерамика ЦТС-19 с резонансна честота 300 kHz. Към нейните посребрени страни със спав на Вууд се запояват по 3 проводника тип МГТФ-0,1 или 0,14. Местата на запояването трябва да са във края на пластината и да са разположени равномерно по окръжността.
Не зная от къде може да се намери такъв диск, освен от ехолоти, а и може да бъде заменен само с нещо аналогично с други размери и друга резонансна честота, като в този случай ще се наложи да се променят честотите в приемника и предавателя съответно.
Датчика се сглобява в алуминева чашка 3 от електролитен кондензатор с диаметър около 40 мм и дължина 30...40 мм. В центъра на дъното на чашката се пробиват отвори за щуцера 5, през който минава гъвкавия коаксиален кабел 6 с дължина 1...2,5 м, свързващ датчика с ехолота. Пластината 1 на датчика се залепва към диск от мека микропореста гума 2 с дебелина 5...10 мм и диаметър равен на диаметъра на пластината. Запоените към пиезоелемента кабели по краищата от всяка страна съответно, се събират и запояват заедно в една точка разположена по осевата линия нa пиезоелемента.
При монтажа оплетката на кабела се запоява към щуцера, централния проводник към изводите на датчика от страната на гумения диск, изводите от другата страна на датчика към оплетката на кабела.
Технологическите стойки 4 фиксират положението на пластината 1 по такъв начин, че повърхността на пластината 1 да е на 2мм под ръба на чашката 3.
Чашката се закрепва строго вертикално и се залива до горе със епоксидна смола. При това трябва да се внимава да не се допуснат въздушни мехури във смолата.