Може ли да напишеш как мога да си намеря такова серво? В магазин ли се продава или трябва да изкормя някое устройство? Резервна част от нещо ли е?

Екстра е. Само дето 10001001 е 137,  а не 73.

Аз разбирам желанието,да се обясни на хората,които не разбират(но да ги пита човек,защо не прочетът малко тук във форума)да им се обясни простичко,какво е определен елемент,но не съм съгласен да се обяснява,че един драйвер е схема грец.Двете имат съвсем различни идей .Това няма нищо общо.По тази логика един процесор са малко транзистори и толкоз.

Май не си разбрал добре. Става дума за това, че човекът си е купил драйвер без грец и аз просто му обясних, как да си го добави външно.
Двете неща в никой случай не са еквивалентни.

офф: Радвам, че ми отговори, защото тъкмо си мислех, че този форум е умрял...

Понякога не можем да намерим данни за някой транзистор или пък на самия транзистор не си пише какъв е.
Да се разберем - биполярният транзистор има емитер, база, колектор, а интегралната схема няма (освен когато представлява интегриран пакет от транзистори - виждал съм такива ЦМОС, нищо чудно и биполярни да има).
Първо с омметър намираме базата и можем да определим поляритета на транзистора. Базата е това краче, което, като го свържем с едната сонда на мултицета и допрем другата до останалите две (не едновременно и до двете, разбира се), се получава еднакво съпротивление и като разменим сондите, пак се получава еднакво съпротивление. В едината посока то трябва да е безкрайно голямо (стрелката не мърда или почти не мърда), а в другата има някакво съпротивление, което се отчита от уреда. При това, ако стрелката мърда повече при  (+) на базата, значи транзисторът е НПН, а ако мърда повече при минуса, значи е ПНП.
Ако при някои две крачета има малко съпротивление и в двете посоки, значи можем да го изхвърлим или в най-добрия случай, да му изпилим капачката и да го ползваме като оптоелемент.
За определяне  на емитер-колектор може да се построи една схема, например на мултивибратор, и да се замени един от транзисторите с тестовия, като се пробват двата варианта за емитер и колектор. Ако не се използва напрежение над 4-5 волта, няма опасност да се повредят дори и най-маломощните транзистори при погрешно свързване.

Ето тук пише как се програмира на джава паралелен порт и много други неща:
http://java.sun.com/products/javacomm/
Обаче нали се сещаш, че за да изпълниш една програма на джава трябва да имаш виртуална машина на пикчето?

Бих искал да споделя един начин за нанасяне на пистите върху все още неготовата платка (наричам я "плочка"). За съжаление нямам снимки, но лично съм пробвал и методът е добър, особено ако сме си проектирали платката с помощта на софтуер и имаме в компютъра файл с изображение на пистите. Няма да засягам останалите етапи на изготвяне на платка, които са чудесно описани по-горе.
1. Необходими материали:
- Компютър и лазерен принтер
- Гланцов лист. Подберете дебелината му така, че да може принтерът да работи с него, т. е. не много тънък и не много дебел. По-добре е да е със светли цветове, за да виждаме рисунъка по-ясно. Всеки ден в пощенската си кутия намирам подходящи. Нека има малко полза от този спам! Може да се използва и "восъчна хартия" - задният хартиен слой, който махаме от лепенките, за да ги залепим някъде. Разбира се, трябва да е достатъчна като площ. В краен случай може и обикновена принтерна хартия.
- Плочка фолиран текстолит, изрязана по желания размер.
- Ютия
- Плоска твърда повърхност, която ще издържи топлината на ютията.
- Маркер или лак за нокти или коректор или всякаква водонеразтворима боя или лак, с които разполагаме.
- Споменах ли, че изображението на пистите трябва да е огледално?
2. Разпечатваме върху листа изображението на пистите. Гледаме да не го пипаме с ръце, особено ако се използва восъчна хартия, защото може да се размаже.
3. Изрязваме изображението от листа, като отстрани оставяме полета по 1-2 сантиметра.
4. Поставяме изрязаното върху плочката, така, че разпечатаното да бъде върху фолиото. Огъваме полетата, които оставихме в т. 3 и ги залепваме с тиксо на гърба. Гледайте да няма тиксо от страната пътечките, дори и върху хартията, защото може да се стопи и да полепне по ютията (и жена ви/майка ви ще направи скандал).
5. Поставяме плочката от т. 4 върху плоска повърхност с пистите нагоре и я притискаме с добре нагрята ютия. Колко време ли? Някои казват, докато хартията започне да покафенява. Аз мисля, че е достатъчно докато хубаво се нагрее цялата плочка. Във всеки случай, това са не повече от 5 минути.
6. Оставяме плочката да изстине. Участъците, които са имали тонер (т. е. пистите), са залепнали към фолиото на бъдещата платка.
7. Махане на хартията. След като сме махнали тиксото от гърба, има 2 варианта:
Вариант 1 - Внимателно отлепваме от единия край хартията, като следим пистите да останат залепнали към плочката, докато я махнем съвсем. Предимството на този вариант е, че ако има недобре нагряти и залепнали места, можем да завием хартията и да се върнем на т. 5.
Вариант 2 - потапяме изстиналата плочка във вода и като се разкисне хартията, я изтриваме с пръсти. Този вариант е добър, ако използваната хартия е по-малко гланцова и има риск да се повреди рисунъкът при дърпането.
8. Вече имаме нанесен рисунъкът върху фолиото, остава само с маркер да маскираме дефектните участъци и сме готови за ецване.

Като пускаш снимка на тази макетна платка, не забравяй да покажеш как да се сложи пикче на нея :lol: