GSM-ите, GPS-ите и като цяло всички останали устройства който си зареждат батериите от захранващата мрежа посредством трансформаторчета имат вградени контролери които управляват процеса на заряд и следят за параметрите на батериите.
Тук идва въпроса със слънчевите панели. Понеже процеса се контролира от самите устройства единственото което трябва да направим е да подадем подходящото напрежение и някакъв по нормален ток за заряд.
Може различните устройства да изискват различно напрежение, но в общият случай то варира в тесни граници от 3,3 до 5,5 волта (в повечето случаи е около 4.5-4.8 ).
Необходимото напрежение се постига с паралелно свързване на панели или по сложният вариант е със постояннотоков преобразувател (при ниската мощност варианта на преобразувателя е неудачен).

Ще помоля колегата georgi да замери напрежението и токът на късо (някой слънчев ден) на панелчето което има и да пусне малко по конкретна информация за да бъдем по изчерпателни.

Едвали е изгорял.
Предполагам че не се инициалицира правилно.
На симулатора може да покаже много неща. Реалният живот е друго нещо.

Жироскопът и акселерометърът задължително са 3D.
Няма смисъл да се мери ускорение и ъгловаскорост само на една ос. Просто не върши никаква работа.
Мерят се за трите оси едновременно и се анализира комплектната информация за да се вземе правилно решение за контрол на моторите.

Така на пръв поглед става дума за честотата на PWM модулацията на ESC контролерите.
Би трябвало да работят на честота около 20kHz. Незнам защо е толкова ниска.
В момента тегля PDF-а и ще го погледна по обстойно за какво става дума.

Основните елементи са:
 4 бг. безколекторни мотори
 4 бр. управление за моторите
 1 бр. 3D акселерометър (или 3 бр. за X,Y и Z осите)
 3 бр. 1D жироскоп (за X,Y и Z осите)
 1 бр. контролер който да обработва информацията от жироскопите, акселерометрите и да изпраща сигнали към всеки контролер на мотор, а също и да приема команди от системата за управление
 1 бр. колкото се може по мощна батерия (поне 2200 mAh)
 1 бр. RX + 1 бр. TX модули за комуникация (колегите моделисти използват стандартна апаратура за радиоуправляеми самолети, защото си вземат готова контролна платка с контролери за моторите и единствената им работа е да свържат няколко жици и нищо повече. Навярно защоо не разбират от електроника и още повече от програмиране.) Вариантът за мен е управлението да се направи примерно през Bluetooth (като цена е същото) само разтоянието е малко ограничено до 150 метра, но пък е доста по функционално и мойе да се управлява през лаптоп или GSM. Другият вариант е например да си използват RF модули (намерих едни много добри с обхват до 1200 метра, а също и подобни китейски с обхват до 15 километра) варианти много.
Нещата са доста обемисти и сложни при положение че си изграждаме електрониката и софтуера сами. Хората го правят така че и ние ще може да го направим.

Относно хартията трябва да използваш гладката и незалепваща част.
Аз ползвам хартия от рекламните брошури на М-тел или някое гланцирано списание. Естествено имам и специална трансферна хартия която си я купих от една рекламна агенция.
Относно зеленото покритие на платките, то е лак който предпазва пътечките от корозия. Има и изолиращо действие подобно на лакът който си си харесъл.

Работил съм с AVR и с PIC и като цяло няма особена разлика.
Лично аз предпочитам AVR поради много причини. Смятам че Microchip ще загубят доста от пазарният си дял ако не беше много добрата маркетингова стратегия на компанията от която Atmel могат да вземат пример.

Браво това вече ми звучи като курсова работа или нещо такова.