Не мога да ви разбера. Дайте някакъв пример за това, което казвате, защото аз лично не разбирам идеята.

Ааам сега го разбрах чак

Извинявай, но аз все пак не разбирам идеята ти. Ти използваш този редуктор заради целта да намалиш скоростта. Аз не знам на какъв принцип е твоя суморобот тогава. Сигурно използваш "голямото зъбно колело" за нещо друго ли, не знам.

Реших да добавя направо в тази тема, за още един за направата на колела. И по-точно, то си е "Добиване на материали", но както и да е. Та, капачки от кръгли кутий вършат работа за колела също. Просто трябва да им се пробие дупка за оста.

Перфектно, много хубава статия. Една забележка: понякога с часовникарски отверки си е истинско мъчение да се отвиват по-добре затегнати винтове. Вземете си нормални отверки пак тип "звезда" и няма да имате проблеми.

 За стъпковия мотор с червячното валче - винтовото образувание може да се отдели (поне при моят DVD-ROM) от мотора, така че...воала

 И най-накрая - мисля тези дни да обърна внимание и на мастиленоструйните принтери, тъй-като те са адското за материали

Както и да е. Аз обаче имам въпрос за захранването на този микроконтролер, защото както се разбра и аз имам същият. Вчера разчастих принтер, неработещ. Открих ремък, зъбни колела, два големшки мотора и няколко оси. Но най-важното - открих захранване.

Ето ги и входно изходните спец.:

AC INPUT
 100 ~ 240V
 1.4A
 50/60 Hz

Дотук добре, включваме го към контакта.

OUTPUT:
 Червената жица: +5.0V, 0.5A
 Жълтата жица: +41.7V, 0.9A

Всичко хубаво, обаче аз реших да го ползвам за захранване на микроконтролера. Логично е да ползвам червената жичка, на 5 волта. Проблема е че според мен 0.5А са прекалено много за контролера. Пише, че консумацията му е 2 милиампера, а това захранване дава 500 милиампера. Все пак искам да ви попитам, трябва ли да се шунтира контролера или може да кара и така.

Мога ли да съявя с мигащ светодиод вместо робот Шегувам се, може би ще съм готов, ама за следващата олимпиада - както дойдат нещата.

Динамично заделяне на памет в С:
 Става много лесно. Трябва обаче да сте запознати с указателите в С. Всъщност, ако не сте запознати с указателите - губите много. Та, използваме функциите malloc() и free().

Първо, нека дефинираме един указател към char:


 char *ptr;


Сега нека заделим динамично памет за 10 char елемента:


ptr = (char *) malloc(sizeof(char)*10);


Допълнение: слагаме (char *) преди malloc(), защото функцията връща void*. Трябва да извършиме преобразуване на типовете, иначе компилаторът ще изписка - при моя дава Warning. (зависи от настройките).

Правиме нещо с елементите, примерно:


ptr[0] = 'a';
ptr[1] = 'z';
ptr[2] = 0;
printf("%s\n", ptr);


И най-накрая освобождаваме паметта, която бяхме заделили. Паметта трябва да се освобождава за да знае операционната система, че тази памет е свободна и може да се ползва наново.


free(ptr);


 Динамичното заделяне на памет е адски важно. Понякога големината на масив може да варира според потребителските предпочитания. Единия вариант е да дефинираме толкова огромен масив (статично заделяне), че каквото и да въведе потребителя, да е по-малко от големината на масива. Другия вариант е динамично да заделиме желаната големина и да оперираме с нея.