Емиле, струва ми се , че си сбъркал форума.  Както и много други работи, но това си е лично твой проблем.  
   Ако не си забелязал, повечето участници са младежи, които единият ден питат, какво им трябва да си направят совалка, а на другия ден са в недоумение , как да направят така, че светодиодът да мига.  Ако действително мислиш , че можеш да правиш велики работи по-честно би било да се пробваш в друг форум, но не вярвам да имаш успех.
   Много съм видял, направил и препатил и точно заради това много рядко си позволявам да правя квалификации на тоя, или оня.  Сега няма да бъде така и затова предварително се извинявам на четящите тези редове.  Причината е една единствена - фактът, че ти си позволяваш квалификации към други при положение, че ти самият никога нищо не си направил, нямаш никакъв опит и имаш повърхностни знания.  И понеже знанията ти са повърхностни  се изказваш категорично за нещата - не знаеш за какво говориш.
   Само между другото - аз съм проектирал лазерни далекомери , които и в момента  се използват. И понеже зная, колко сложни могат да са нещата в дълбочина, не смея да дам никакъв съвет по тази тема - никога не съм работил с ултразвук.  Но понеже ти никога нищо не си направил,  имаш естествената смелост да даваш оценки на този, или друг начин на измерване, без да съобразиш какви са критериите за качество и какви странични ефекти може да има.
   Поредното ти изхвърляне е , че искаш части, за да демонстрираш, колко си велик.  Части няма да ти дам, защото:
1.Части се искат по спецификация.  Ти такава нямаш и не си способен да направиш.
2.Сам признаваш , че не разбираш от електроника и механика - значи нищо по темата не можеш да направиш.  
3.Нямаш си и грам понятие от микропроцесорна техника
4.Не се и сети, че освен части е необходима и апаратура.  Едва ли ще можеш да направиш пълен списък на необходимата апаратура.
5.Единственото, което може би поназнайваш е компютърно програмиране, което не е кой знае какво предимство, а даже може и да е недостатък.  Неслучайно има много вицове за софтуеристи.
6.Животът ме е научил да не вярвам на тези, които много приказват - ти си точно такъв.  А освен, че много приказваш и нищо не вършиш.

Емиле, не ми се сърди.  Отделих повече от половин час, а времето в момента ми е много ценно (проектирам поредния нов уред), не с цел да те обиждам, а с ясното съзнание, че тези неща някой трябва да ти ги каже.  Помисли си за тези неща, както и за някои други, които ти си ги знаеш, но да не ги споменавам тука.
Дано съм ти бил полезен.

Понякога като гледаме, дъвчейки нещо вкусно пред телевизора, че двама екипирани алпиниста от голяма експидиция качват Еверест, сме склонни да умаловажаваме факта, че комшията ни е качил самостоятелно връх Ботев.  Особено, ако самите ние никога не сме слагали раница на гърба.
Из форумите се мотае една перефраза на герой на Николай Хайтов - "Едно е да знаеш, друго е да можеш, трето е да го направиш, четвърто и пето е да стане както трябва."  
Трябва да се има превид, че знаещите хора по света са малко, мислещите, можещите и правещите - още по-малко, а тези които са способни самостоятелно да завършат нещо перфектно се срещат толкова често , колкото  белите лястовици.  Затова сътвореният самостоятелно продукт  от някой, трябва да се оценява по достойнство.  Особено, ако този някой е с прохождащи знания и практика и притежава минимални материална база и финансиране.

Между другото не можах да видя на състезанието по следене на линия как се засича времето.  Има ли фотофиниш?

само не разбирам защо му е Wireless-а...

За да може да изобразява различни символи.

Ако търсиш този ефект, той се постига точно с непретенциозни  датчици на разстояние .  Можем да ги кръстим и датчици на близост.  Примерно такива са отражателните оптрони.

С тия остри завои голяма играчка е било да нагласиш алгоритъма.  Прави впечатление лекото връшане назад и последователното приближение до пълното "захапване" на линията.  Остава да видим дали и при по-висока скорост роботчето ще е послушно.

Относно първата схема на @yasko, всичко е ОК.  Снощи съм се заблудил с типа на транзисторите.  Правилно е оказано, че захранващото напрежение задължително трябва да е ниско.  Друг е въпросът то как ще се контролира.  Хубаво е да се осигурява известно закъснение (примерно 1-10 микросекунди) при включване  на рамената на моста.  Така ще се осигури време за запушване на транзисторите.

Въпреки всичко държа на мнението си относно схемата с мос-транзисторите от съседната вече тема.

За схемата с биполярните транзисторигрешката е очевадна - не може управляващата верига на базите на долния и на горния транзистор да е една и съща.  Ако @durankulakat не се сети защо, ще обясня подробно.

Схемата има една голяма грешка, и поне една друга по-малка.  
Голямата грешка е, че за горните транзистори не се осигурява нормално отпошващо напрежение.  За да е отпущен транзисторът напрежението гей-сорс трябва да е 5 V (за този транзистор, а за някои други 10V).  Какво става, когато решиш да го отпушиш.  За долният транзистор е ясно - сорсът е вързан към маса, а на гейта се подават 5V.  Сорсът на  горният транзистор от моста обаче е вързан към товара.  Изисква се той да се насити.  Тогава неговото напрежение дрейн-сорс трябва да клони към нула, респективно на товара да се получи почти захранващото напрежение.  Вероятно то обаче е по-голямо от 5V.  На гейта обаче управляващата схема не може да подаде повече от 5V.  Oт всичкото това следва , че транзисторът не може да се включи.  По-точно ще работи в активен режим (сорсов повторител) и на сорса ще му се получава някакво напрежение  по-малко от 5V.  Транзисторът ще грее и е възможно да изгори.
За да не се получава това е необходимо гейтът на горните транзистори да се управлява с напрежение по-голямо от захранващото напрежение VCC.    Реализациите на проблема могат да са различни, но най-голямо практическо значение са добили специални драйвери за MOS транзистори.  Аз например ползвам  IR2110,2112, но има и други за по-ниски напрежения.  В листата на комет-а има цял раздел с такива драйвери.
По-малката грешка е, че транзисторите се захранват директно от логическа схема.  Проблемът се състои в това, че тези транзистори имат сравнително голям входен капацитет.  Логическата схема не е в състояние да осигури достатъчен ток за да отпуши бързо (още повече и да запуши) транзисторите.  Поради това транзисторите ще работят относителни дълго в активен режим. Ако мостът се превключва често (например при широчинно-импулсна модулация) транзисторите ще пекат и могат да изгорят.  Друг проблем е , че е възможно при тази схема при комутацията за кратко време да остане включен  горният танзистор, докато този под негго вече се е включил.  Осъществява се късо съединине макар и за кратко време.  Драйверните схеми за управление на MOS  транзисторите решават горните два проблема.
В IRF7303 има 2 N канални транзистора, а не 1 Р и 1 N канален!
L293 е стара схема с биполярни транзистори.  От тях имам една кошница.    Има много нови решения с mos технология.  Аз например използвах MC33886, която е за ток 5А.  Очаквах малко по-голяма консумация от роботчето, а от друга страна имах тези чипове.  Те имат една допълнителна благинка - токово огледало.  То позволява по елегантен начин да се мери консумацията - един допълнителен сензор за животинчето.