То ми стана ясно колко излиза, но не ме интересува купешко.
Интересува ме откъде да започна? Първо двигателите и електрониката, а после механиката или обратното?

Първо започваш с основната идея. Оглеждаш възможните варианти, преценяваш какви движения ти трябват (дължини на ходовете по Х, Y и Z). След което нахвърляш основните скици - метод на задвижването, материали, които да се използват. Като през цялото време мислиш за цената, защото тя е ключов фактор. Повярвай ми, много е трудно да направиш нещо евтино (т.е. по-скъпото е по-лесно за изработка . Това - от личен опит те съветвам.
И така, когато основната идея вече е налице и имаш груба представа по това в колко пари ще се уложиш - преминаваш към пресмятане на моторите (евентуално и редукторите, ако има такива) на базата на теглото на отделните възли. В изчисляването няма проблем, ще ти помогна.
Внимание! Теглата на отделните възли се определят единствено на базата 3D модел - ако нямаш възможност да направиш такъв, най-добре подбери по-слаби и евтини мотори, за да можеш да тестваш спокойно.
След като определиш задвижванията, оттам веднага ще ти излезнат и възможностите за драйверите за моторите (това е лесна стъпка). След което просто ги включваш към основния контролер и машината е готова.
Поздрави!

П.п. Бих могъл да ти помогна и с 3D модел...

П.п.п. Препоръчвам ти да се нацелиш на много по-евтиния вариант - зъбна рейка и зъбно колело (разбира се, ако искаш нещо по-добро от принтерите), защото със съчмено-винтови двойки цената ще ти е поне 20 пъти по-скъпа (една добра СВЧ струва от порядъка на 350 лв за винта и гайката на линеен метър).

За едно и също нещо говорим, но реализацията е различна.  В интерес на истината програмката за клавиатурата съм я направил преди двайсет и няколко години и я ползвам без много да я мисля - работи си.
 Това, че всеки бутон има възможност да генерира различно време за пауза (броячът ми е един за всички бутони), както и по-честото обслужване на клавиатурата,  го считам за предимство.  Особено това се отнася за автоматичното повторение.  Функцията съвсем не е излишна, а е просто задължителна при малките клавиатури, където има бутони за  инкрементиране на стойности.
Клавиатура с 45 бутона бих направил с отделен процесор, който да се свързва с главния по някакъв сериен интерфейс.  Предполам, че иде реч за клавиатура от табло на някаква машина.

Да, в общи линии за машина (а също така и за комплекс, но там бутоните са значително по-малко). Това със серийния интерфейс е много добра идея, но проблемът е, че още не съм управлявал такова нещо. Ще потърся информация по въпроса. Мерси.

Заформи се интересна дискусия по проблема, което ме радва много. Благодаря за помощта на отзовалите се!
Успях да намеря интересно четиво по въпроса, което е точно тук (На руски език).

Ще преведа само последната графа, тъй като там се засяга именно проблемът с "вибрирането" на механичните бутони...

"Вибриране" на контактите и борба с това.
При работа с механически бутони, възниква следния проблем - "вибрирането" на контактите. Идеята е в това, че при затваряне на контакта, той сработва не веднъж, а в момента на затварянето и отварянето, сработването се извършва няколко пъти. Това е така поради факта, че идеалният контакт не сработва веднага, а след някакво време, т.е. искри, дори това да не е забележимо с просто око. В резултат, вместо един пад, получаваме серия от пикове в началото и само след това възниква устойчиво състояние.

Но МК работи с такава скорост, че успява да отчете тези пикове като устойчиво състояние. Този проблем може да се реши апаратно, с помощта на RS тригер или програмно - като се внася малко задържане преди последващото състояние на копчето. Задържането се подбира такова, че "вибрирането" да може да утихне до края на това задържане.

Поздрави!

Здравейте!
За един проект, който възникна наскоро се чудя как мога да съединя голям брой бутони към МК (AVR и/или PIC) (С точност бутоните са 45 на брой). Някой може ли да даде малко идеи по въпроса?
Мислех по варианта с матрица от бутони, но май ще ми трябва малко помощ.
Поздрави!

За полистирен, полипропилен, полистирол, стиропор, стиродур, депрон, фибран и т.н. можеш да използваш т.нар. "топла жица", която представлява тънка канталова нишка, нагрята с батерия или адаптер до червено. С такива CNC машини се правят доста интересни неща в авиомоделизма, а и в много други области.

При фрезата проблемите са от малко по-различно естество, там ти трябва шпиндел, за да можеш да гравираш. Инструмента ти също трябва да бъде с възможно най-малък диаметър, за да обработва по-тънките участъци. Чувал съм за хоби машини, направени от принтери и с постигнати задоволителни резултати в тази област.

Както те посъветваха, можеш да започнеш с ЛС до spp, който е един от най-вещите в обастта с CNC-машините (а също така, можеш и да посетиш форума на http://cnc-bg.net/)...
Поздрави!

Ще ти свърши работа всеки оптичен датчик, който връща сигнали от вида 0 и 1. Пример: RPR-220.
Поздрави!

Мойте свършиха и явно ще се ходи на пазар, но си нямам и представа къде има вече. Някъде около Пиротска да се сещате, освен Електроинвест, а ако знаете и цени ?  :zubi:

Ако помогне ще постна няколко урочета със снимки във форума - за направа на програматор, контролера MRC и други, но нямам текстолит и трихлорид вече  

Текстолит - в Комет колкото искаш... За разтвора обаче не мога да ти помогна... В Елимекс имаше, след това изчезна оттам. Мога да ти намеря, но не знам колко ще излезе.
Поздрави!