Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Dare_Devil

Страници: [1]
1
Всъщност "начинаещ" е много силно казано, но понеже не мога да се сетя за дума, която по-добре да описва тоталното ми непознаване на материята - и тя трябва да свърши работа.
От години си играя с разни прости схемички, но винаги съм отбягвал програмируемите контролери с мотива "бе сега не ми се занимава с това, друг път ще го разучавам". Е най-после тоя "друг път" дойде. Реших че достатъчно съм отлагал и си поръчах http://www.ebay.com/itm/UNO-R3-2012-Development-Board-MEGA328P-ATMEGA16U2-With-USB-Cable-For-Arduino-/230981135338. Поръчах го, но нямам идея как ще се оправям с това чудо и дали няма да го гледам като един голям камък. Малкото, което знам за Ардуино, е, че е гъвкава развойна среда. Оттук нататък - нищо.

Всъщност засега имам един основен въпрос - мога ли да използвам Ардуино като програматор, след което да извадя контролера и да го вградя за постоянно в даден проект? И като следствие на този въпрос идва и вторият - мога ли да използвам тази платка за да програмирам и други чипове, например ATtiny85 или ATmega8?

Когато сетът пристигне и започна играта с него неизбежно ще възникват и други въпроси, като тези, които смятам за много дебилни ще поствам в тази тема, за да може постепенно тя да събере на едно място неизбежните глупости, които минават през главата на всеки начинаещ.

2
Здравейте, нужна ми е схема за управление на електродвигател чрез изменяне на капацитета на кондензатор. В ролята на кондензатор ще е дунапрен/пореста гума, облепена от двете страни с метално фолио. Искам колкото е по-голям натискът върху "кондензатора" толкова по-бързо да върти двигателя. Съответно ако няма натиск, да не се движи изобщо.
Единствения начин, който успях да измисля с мижавите си познания е този "кондензатор" да е част от трептящ кръг, като промяната на капацитета ще променя и честотата на трептене, но до тук ми стигнаха знанията...

3
Реших да се захвана с направата на хуманоидно шаси. Целта ми е изработването на робот, който да може да прави същите (или почти същите) движения, които може да прави човек.

Към момента проектът е на етап груби скици, като детайлизирането и прецизирането им зависи от това, какви материали ще намеря. За момента на дневен ред са моторчетата. Харесах идеята за използване на такива от електрически отвертки, но засега единствените, които намирам са акумулаторни по минимум 20-тина лева. Те са много оскъпени от акумулаторната батерия, така че ако се намерят такива с обикновени батерии би трябвало да са чувствително по-евтини.

Първият проблем на този робот е равновесието. Конструкцията, която съм избрал се базира на продълговати стъпала с по три подвижни пръста - два отпред и един отзад на всяко стъпало.

Груба скица на стъпалото:
http://www.imagehosting.com/out.php/i1814955_foot.bmp

Принципно за да икономисам място в по-горните части на дроида, смятам да разположа двигателите, които задвижват пръстите в самите стъпала - за всеки пръст ми е необходим по един двигател. Всъщност за всяка ос на движение смятам да използвам вариации на един модел на предаване на механичното усилие от моторчетата към движещите се части:
http://www.imagehosting.com/out.php/i1814956_motor.bmp
На тази схема моторчето 1 предава въртящия момент през редуктора 2 към винт, на който е втулката 3, плъзгаща се по направляващите 4. Линейното движение се предава посредством свързващото лостче 5 на лоста 6, закрепен на шарнира 7, и свързан в двата си края с велосипедните жила 8. Самите жила са свързани към управляваната става по такъв начин, че винаги едното жило се отпуска, а другото дърпа. Така използвам едно моторче и за двете посоки на движение на ставата. 9 е потенциометър, задвижван от едно от жилата, посредством показанието на който се получава обратна връзка за положението на ставата.

Използването на тази схема ми позволява да направя стандартни задвижващи модули, които могат да се използват за която и да е става на робота, като същевременно могат да бъдат разположени където и да е - няма ограничение за дължината на двойката жила за дадена става. Теоретично може всички двигателни модули да са разположени в торса и да предават движението към пръсти, лакти, колена и т.н. Разбира се, ще се постарая да сместя колкото се може повече от тях в самите крайници, за да запазя ценното място в торса за електроника и захранване. Дължината на движението, което ще извършва ставата зависи от дължината на лоста 6.

По груби сметки за цялостно задвижване на робота (което включва всички движения, които може да прави и човек, с изключение на странично движение на пръстите на ръцете и краката и по един пръст по-малко на ръка) са необходими 56 двигателя (това включва и по 3 двигателя на "око" - движение наляво/надясно, нагоре/надолу и фокусиране)

Чудя се как да реализирам усещането на робота за равновесие - акселерометър, жироскоп или инклинометър. Попаднах на оферти за пиезо-електрически жироскопи на цена 23 английски лири (приблизително 60 лева), което не ми се вижда чак толкова много (особено ако се окаже, че един е достатъчен, както си мисля че ще е).

Когато скицирам следващите възли ще пиша още, както и при каквото и да е развитие по проекта :)

4
Седя си аз в офиса и си мисля идейки за роботи... И както си седя и си мисля ми дойде идеята за автономно роботче, което да щъка в определено затворено пространство. Самото роботче да има собствен индикатор за нивото на батериите, и когато нивото спадне до определена граница - роботчето да отива до специална докинг станция от която да се зарежда. Тук обаче ми хрумна, че тази докинг станция би могла да се използва и за "мозък" на роботчето. Още повече, че тази докинг станция би могла да е всъщност ПЦ, което да управлява роботчето с написан за целта софт. Знам, че самото роботче не би се нуждаело от такава изчислителна мощ, каквато може да му предостави един съвременен компютър, но това, което ми се иска да направя е някакъв начин за картографиране на пространството, в което е затворено роботчето. Това от своя страна гълта доста памет, а едно ПЦ е практически неограничено по този параметър.
За целта обаче ще е нужен някакъв безжичен протокол, с който да става връзката. Мислех си за Bluetooth, но не знам доколко ще е удачен. Някой може ли да предложи по-подходящ протокол?

Страници: [1]