1,000,000 записвания е огромен брой! При 24 записа дневно, ще ти стигнат някъде за около 114 години. След това ще си купиш друг EEPROM

Дефинирай и алгоритмизирай заданието, за да започнем да се занимаваме с кода.

PS: Променливата за минути можеш да запишеш като minutes, че тук сме основно българоговорящи и паднах от смях, като прочетох какво име си й дал  :clap: (не се сърди, шегувам се)   .

Другият вариант е външна EEPROM. 100,000 не е толкова малко. Но външната памет има безспорни предимства - слагаш я на цокъл. Като направи проблем, мяташ в кофата и следващата.
  Аз лично прилагам няколко трика при работа с външна EEPROM:
  1. Въвеждам контролна стойност на някакъв адрес в EEPROM. Да кажем - на адрес 255, записвам стойност 63.  
  2. Ако работя с LCD, първо инициализирам LCD-то и EEPROM. След което изписвам съобщение "Грешка EEPROM" и веднага искам да прочета адрес 255.
  3. Следващата команда е изписване на друг текст на LCD.
  4. Ако адресът се прочете успешно, "Грешка EEPROM" се сменя толкова бързо от следващото съобщение, че потребителят не го вижда. Ако има "увисване" при четенето, на дисплея остава съобщение за грешка в паметта.
  5. Ако контролната стойност на адрес 255 е 0xFF, значи паметта не е записвана(нова е) и следва извикване на подпрограма за въвеждане на стойности по подразбиране. В общия случай създавам дъмп със стойности по подразбиране в програмната памет, който копирам в EEPROM(например масив от 255 елемента). Ако контролната стойност е очакваната - 63, директно се изълнява главната програма - значи, че паметта е инициализирана.

Погледни примерите, които съм дал в сайта на Микроелектроника за емулиране на мишка, клавиатура и джойстик, както и примера за използване на Report ID в дескриптора(мишка и клавиатура с един микроконтролер). За MikroC са и предполагам, веднага ще разбереш колко по-лесно е, отколкото с Асемблер.
http://www.libstock.com/users/view/6838

Кодовете се виждат, когато се щракне върху връзката под логото ми - там, където пише 4 codes
Няма да ти се наложи писане от страната на компютъра, ако ползваш Windows - той има вградени драйвери за тези устройства. Само преработваш кода, който съм дал.
За Mass Storage клас нещата са подобни. Но за начало можеш да си поиграеш с тези примери.
Ако искаш да се занимаваш сериозно с USB устройства, съветът ми е да започнеш да четеш информацията в официалния сайт за USB - http://www.usb.org
Има подробно описание за всеки клас, дескрипторите и съответните кодове в тях. За HID клас може да се свали инструмент за генериране на дескриптори - Descriptor Tool. Има набор от стандартни дескриптори и възможност да се модифицират или да се създават нови.

    Предполагам, че не е.      
 Вероятно е намерил през "лични", каквото му трябва.

На пръв поглед е късо, но би трябвало да има трептене и оттам да стане. Откъде е схемата? Трябва да има обяснение за намтките.

Интерсен модел на комуникация. Засега не успявам да се добера до скрипта, но е интригуващо.

По-голямата площ няма да намали необходимото усилие. Субективно ще се получи усещане за по-малко усилие(защото площта върху пръста ще се увеличи), но няма да е съвем така. Може да се опита, обаче.