Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - emil74

Страници: 1 [2] 3 4 ... 12
16
Опитай с някакъв друг монитор на сериен порт.
Взел си относително сложен за настройка модул. Малко е трудно от разстояние да се разбере какъв точно е проблемът. Имаш ли обикновен модул за RS-232, за да провериш коректността на серийната комуникация? Другият вариант е да видиш с осцилоскоп дали се изпращат данни на Tx.

17
Сайтът се появи. При мен беше изчезнал снощи.

Остави ги АТ командите. Настрой с джъмперите.

18
Видя ли настройките по подразбиране?
①.Device type: 0
②.Inquire code: 0x009e8b33
③.Module work mode: Slave Mode
④.Connection mode: Connect to the Bluetooth device specified
⑤.Serial parameter: Baud rate: 38400 bits/s; Stop bit: 1 bit; Parity bit: None.
⑥.Passkey: “1234”
⑦.Device name: “H-C-2010-06-01”

Ресетни настройките по подразбиране и настрой скоростта на 38400 bits/s
Всичко е заради многото настройки, които трябва да се направят.

19
Има още нещо.

20
Конфигурирането на модула от тук направно ли е коректно?

21
Дай схема на свързване и кода за Ардуиното.  
Дай връзка към точния модел на шийлда, който ползваш.
За начало, можеш да провериш има ли сигнали на Rx/Tx. Какъв baud rate ползваш? Опитай с 9600.

22
Шийлдът трябва да е конфигуриран като сериен порт.

23
Не бързай с проблеми в модула. Едва ли е той виновен. Провери си свързването на хардуера и настройките покрай блутута. Провери си програмата. Каква е скоростта на обмен?

24
Свързването трябва да стане в общи линии така:
1. От блутут мениджъра се търси новата връзка и се извършва свързване, като се използва(ако има) даденият от производителя код за свързване.
2. Слвд свързване, в Device Manager на Control Panel се намира кой порт се ползва за тази връзка.
3. В Procesing следиш този порт.

Проблемът е, вероятно, затова, че нещо от горното е пропуснато.

25
По същество, тези модули са "cable replacement", т.е. работиш с модула по същия начин, както и ако имаш обикновен кабел за серийния порт.
Единствената разлика е процедурата по свързване между компютъра и модула(има вариации при различните блутут мениджъри).

26
Можеш. В компютъра го четеш като сериен порт. Има някои особености при работа и настройка, но не е страшно.

27
Правил съм проект с 1 CPLD за 16 мотора и драйверни транзистори. За 96 мотора. След този проект реших, когато е възможно, да избягвам този вариант. Бяха на 6 общи платки, качени на 12 метра височина. Изглежда, че имаше проблем и в монтажа(не бяхме го правили ние). Научих да сглобявам скеле по-бързо от строител! През седмица от нагряването се отлепяше по някой елемент(заради мястото всичко беше SMD)! Да видиш как се запоява 0805 елемент при 30-40 см осцилация на скелето... Развих прасци като на римски пехотинец, заради баланса! Оттогава - DIP драйвер, с предвидена солдер маска за охлаждане(както е на тази платка) и няма проблем.

28
Преди да преминем към този вариант направихме проучване за подходите в подобни случаи. Платката е предназначена за изпълняване на мелодия чрез ксилофон(металофон), което налага едновременно управляване на множество мотори с различни скорости и различна начална и крайна точка. Има и обратна връзка към всеки мотор. Почти единодушно всички, до които се допитахме, посочиха отделен процесор за всеки мотор, синхронизираща платка и съответен софтуер.
Ето например ТУК консултация по подобен казус. Не мога сега да изровя и други места, където сме търсили.
Предимството се вижда, ако имаш 20 мотора, като в момента, докато единият се връща с време(на импулса) 800us, втори прави 20 стъпки с време 3ms, трети, пет стъпки преди втория да е ударил започва - 10 стъпки с време 5 ms, трети - 15 стъпки, с време 4 ms и т.н. Ако има повтаряемост на движение, достатъчно е само да се зададат стъпки и скорост и да му се подават сигнали за напред-назад, докато важи настройката. Моторите с идентични данни се програмират едновременно, а останалите работят, без да слушат шината. Ако сметнем оскъпяване от 1,5-2 евро на мотор, съпоставено с бюджета на подобни проекти, мисля, че е нищо. Пример: проект за интерактивна стена с около 100 мотора е с бюджет 50-80 хил. евро, а допълнителният разход - 200 евро, т.е. 0,25-0,4%...
Има, разбира се, други начини, но този се очерта като най-универсален.

29
Цитат на: "Dare_Devil"
@emil74: Би ли споделил все пак тази платка, че и на някой друг може да му е от полза :) На мен например ще ми е интересно да я разгледам :)

Засега е ТУК. Ще бъде премахнат, обаче, след известно време(проектът не е планиран за share)
ТОВА
е снимка на резервната платка. Не са поставени процесорите и кварцовете към тях, както и няколко изтеглящи резистора.
Захранването през клемите е за напрежението за моторите. Захранването на контролерите е през ICD10 конектора горе и трябва да е стабилизирано напрежение 5V, по правилата за захранване на микроконтролери. На същия конектор е и шината за данни (b0-b3). Долният конектор(вляво долу) е с по две отделни линии към всеки контролер.

30
Платката е направена за реализация на паралелни процеси с различни характеристики(различни скорости). Не е единственият начин, разбира се. Самата платка е предвидена да се използва с Ардуино. Има 4х2W драйвери за стъпкови мотори и 4 микроконтролера, свързани към 4 проводна шина(позволява SPI или I2C комуникация, както и дефиниран от потребителя протокол). Има и още една "екстра" - по две отделно изведени линии към всеки микроконтролер(всичко е с ICD10 конектори), така че е възможно да има обръщане само към един управляващ микроконтролер, без другите да слушат - т.е. преминаване в режим "приемане" само при съответно ниво на този микроконтролер, а другите изпълняват зададеното, без да подлушват постоянно линията.  
Трябва да се програмират и микроконтролерите на платката, за да разбират какво им казва Ардуиното. Серийната комуникация се осигурява от Ардуиното. Имам и някакви примерни кодове, но съм работил с Мега, защото управлявах над 30 мотора - някаква модификация на ксилофон за изпълнение на мелодии.

Страници: 1 [2] 3 4 ... 12