Серво механизми,за движението на вашият робот.
Модел RS-2
Параметри:
Захранващо напрежение  - 4,8/6v
Маса                                - 39g
Пластмасови зъбни колела.
Цена 8,35лв.


Сервото не е модифицирано за безкрайно въртене.За модификацията му скоро ще има статия тук.
http://www.robotics.dir.bg/_wm/pbasic/?df=614951

Характеристики: http://upload.robotics-bg.com/files/RS-2_servo.pdf

Бих искал да споделя един начин за нанасяне на пистите върху все още неготовата платка (наричам я "плочка"). За съжаление нямам снимки, но лично съм пробвал и методът е добър, особено ако сме си проектирали платката с помощта на софтуер и имаме в компютъра файл с изображение на пистите. Няма да засягам останалите етапи на изготвяне на платка, които са чудесно описани по-горе.
1. Необходими материали:
- Компютър и лазерен принтер
- Гланцов лист. Подберете дебелината му така, че да може принтерът да работи с него, т. е. не много тънък и не много дебел. По-добре е да е със светли цветове, за да виждаме рисунъка по-ясно. Всеки ден в пощенската си кутия намирам подходящи. Нека има малко полза от този спам! Може да се използва и "восъчна хартия" - задният хартиен слой, който махаме от лепенките, за да ги залепим някъде. Разбира се, трябва да е достатъчна като площ. В краен случай може и обикновена принтерна хартия.
- Плочка фолиран текстолит, изрязана по желания размер.
- Ютия
- Плоска твърда повърхност, която ще издържи топлината на ютията.
- Маркер или лак за нокти или коректор или всякаква водонеразтворима боя или лак, с които разполагаме.
- Споменах ли, че изображението на пистите трябва да е огледално?
2. Разпечатваме върху листа изображението на пистите. Гледаме да не го пипаме с ръце, особено ако се използва восъчна хартия, защото може да се размаже.
3. Изрязваме изображението от листа, като отстрани оставяме полета по 1-2 сантиметра.
4. Поставяме изрязаното върху плочката, така, че разпечатаното да бъде върху фолиото. Огъваме полетата, които оставихме в т. 3 и ги залепваме с тиксо на гърба. Гледайте да няма тиксо от страната пътечките, дори и върху хартията, защото може да се стопи и да полепне по ютията (и жена ви/майка ви ще направи скандал).
5. Поставяме плочката от т. 4 върху плоска повърхност с пистите нагоре и я притискаме с добре нагрята ютия. Колко време ли? Някои казват, докато хартията започне да покафенява. Аз мисля, че е достатъчно докато хубаво се нагрее цялата плочка. Във всеки случай, това са не повече от 5 минути.
6. Оставяме плочката да изстине. Участъците, които са имали тонер (т. е. пистите), са залепнали към фолиото на бъдещата платка.
7. Махане на хартията. След като сме махнали тиксото от гърба, има 2 варианта:
Вариант 1 - Внимателно отлепваме от единия край хартията, като следим пистите да останат залепнали към плочката, докато я махнем съвсем. Предимството на този вариант е, че ако има недобре нагряти и залепнали места, можем да завием хартията и да се върнем на т. 5.
Вариант 2 - потапяме изстиналата плочка във вода и като се разкисне хартията, я изтриваме с пръсти. Този вариант е добър, ако използваната хартия е по-малко гланцова и има риск да се повреди рисунъкът при дърпането.
8. Вече имаме нанесен рисунъкът върху фолиото, остава само с маркер да маскираме дефектните участъци и сме готови за ецване.

Здравейте,
След като тествах малката платформа за  Line Tracer,реших,че една по-голяма платформа може да бъде използвана за повече от една функция.Със скромният опит натрупан с предишната платформа реших отново да е изработена от алуминиев лист с дебелина 1мм.Системата от три опорни точки също е една сравнително лесна за изработка и управление система.Реших да я запаза и  при новата платформа.
За движение са използвани модифицирани серво машинки.Предвидено е захранване от акумулаторни батерии по 1300мА/ч.Общото напрежение на които е 4,8V
Основните размери на платформата са:
Максимална дължина -135мм
Максимална ширина-115мм
Максимална височина на платформата(без колелата)-42мм
Най-голям диаметър на колелата -54мм
Диаметър на сферата на опората -16мм
Тегло (без акумулаторите и управлението)-175гр

Това е втората статия от сайта на Адриано Гандолфо,която реших да преведа.Спрях се на нея,защото най-достъпните редуктори и механизми за задвижване ,които могат да се намерят в България са именно серво машинките.С тази лесна за реализиране схема,ще можете да тествате вашето серво и в същото време да разберете принципът му на работа.
Идеята и схемата е реализирана от друг италиански моделист Фабио Гари ,но Адриано Гандолфо,както винаги е дал пълната информация и шаблони за изработката и.
Статията.

Тръгвайки от схемата,която е реализирана от Фабио Гари,аз проектирах една малка печатна платка ,на която могат да се съберат всички елементи.
Единственото нещо,което добавих от себе си е диода 1N4007,който предпазва схемата от случайно обратно включване на захранващото напрежение.Предвидих още и захранващ куплунг,за да можем да използваме стандартните адаптери със стабилизирано напрежение.
Платката може да бъде реализирана по удобен за вас метод .След нейното ецване се пробиват отворите и се насища с елементи,като внимавате за полярността на кондензатора и диода.
Хубаво е за интегралните схеми да използвате цокъл,за да се избегне тяхното евентуално повреждане при запояване.Използвайки цокъл трябва да спазите маркера и ориентацията му.
За да тествате серво-механизма трябва да захраните схемата с подходящо захранване.В изходния куплунг включвате сервото и с една малка отверка въртейки тримера R2 трябва да наблюдавате съответната реакция на сервото.
Бръмченето на мотора на сервото малко-по силно е нормално.
Ето и как изглежда платката 3D

И реалната платка

Здравейте,
Днес получих отговор на писмото ми към създателя на един от най-добрите сайтове за любителска роботика.В писмото ми му показах нашия сайт и поисках разрешение да публикувам негови материали на нашия сайт.
Ето и неговия сайт.
http://www.adrirobot.it/index.htm
Адриано Гандолфо се съгласи и ми даде разрешение да преведа и публикувам всичко,което е качено на неговия сайт с уговорката да го включим в листата на нашите приятели и когато публикуваме негов материал да споменем автора му.
Мисля,че това е една добра новина.Най-малкото,защото вече в Италия знаят за нашия сайт.
Адриано Гандолфо работи в гр.Торино и се занимава с автоматизация на производството и роботика.От 24г е проектант на CAD системи.
Хобито му е роботиката.Сайта му е изцяло посветен на това хоби.С Адриано се запознахме задочно покрай сайта му преди 4г.От тогава неговия сайт се развива с невероятни темпове.
Лично аз се радвам и бих искал да го включим като първият ни приятел .Моля Борислав да го направи.

При всички случай масата на фрезата трябва да бъде съобразена с материалите които ще обработваме.Трябва да отговаря на някои изисквания:
1.Да има съобразени габарити спрямо детайлите ,които ще бъдат обработвани.(за мен поне с 15-20% масата трябва да е по-голяма от детайла.
2.Да осигурява възможност за лесно позициониране и закрепване на детайла .
3.Да осигурява сигурна опора и равнина на обработвания детайл,която да не се променя по време на работа.
4.Да позволява лесен монтаж и демонтаж на допълнителни устройства ,като;менгеме и четвърта ос.Ако е необходимо.
5Не на последно място материалите от които е направена да гарантират един добър срок на работа.
Ето още няколко идеи за работна маса.

Една по-сериозна машина се подготвя да стане цифрова.

Масата и е реализирана от стомана с два Т образни канала за закрепване на необходимите стопери и приспособления.

Това също е някакво решение. :zubi:

Един малък робот - един голям скок в Българската роботика!