Благодаря за съветите Слави!
Първо искам да каже, че механиката я получих готова и не съм имал възможност да участвам в проектирането. В момента се опитвам да я подобря доколкото е възможно.
Двойната гайка с пружина е добър вариант и аз също го проучвах - ето  един вариант от ацетал.



Същия търговец има и месингов вариант.
Проблема при мен е че моя винт е 14x2 mm и не намирам готови гайки. Мисля да опитам да си направя. Намерих метчик 14x2 за трапецовидна резба от aliexpress:



Взел съм и прът фи 40mm от полимид със смазка (молибденов бисулфид) и мисля да опитам да направя гайка. Ако експеримента е неуспешен, мисля да пробвам вариант с нов винт 12mm, за който има готови гайки. Проблема  при  него  е че трябва да се направи машинна обработка на краищата на винта за да пасне на сегашната конструкция.

Продължавам по темата и ето една чудесна програма за обработка на изображения:
 GIMP



В голяма степен свободен на аналог на Adobe Photoshop. GIMP e един от първите програма от класа на свободния софтуер и води началото си от 1995 година.
Програмата има доста възможности за обработка на изображения и поддържа множестово графични формати.
Аз лично  ползвам базови функционалности като изрязване,  скалиране и ротиране  на изображения и  конвертиране от един формат в друг. Снимките, които качвам във форума ги обработвам с GIMP и ми върши отлична работа.
Програмата има  версии Linux, Windows и Mac и интерфейса за работа има превод на български език.

Няколко думи и снимки по механиката:
Задвижването на отделните оси е направено с еднотипни модули съствени от основа, подвижна маса, трапецовиден винт с втулка, лагери, съединител и мотор.
Ето една снимка как изглежда един възел отдолу:



Вдясно се вижда част от мотора заедно със съединителя, който предава въртенето от мотора към винта и компенсира несъосностите между тях. За преобразуване на въртеливото движение в линейно се използва трапецовиден винт. Винта е с диаметър 14mm и стъпка 2mm. Той е зацепен в месингов блок с резба, който е свързан с подвижната маса. Тук се появи един от основните проблеми с механиката - наличие на луфт между винта и блока.  За съжаление луфта е неравномерен по оста на винта и ако го компенсирам в една област, то в друга се получава затягане на винта. Вероятно има неравномерно износване на самия винт. В момента обмислям идеи за преработка на тази част.

Не мога да пропусна офис пакета LibreOffice. Съдържа всички необходими пакети за обработка на документи и данни:
Writer - за обработка на текстови документи. (замества MS Word).
Calc  - обработка на електронни таблици (замества Excel).
Impress - за създаване на презентации (замества PowerPoint).
Draw - създаване на графики, планове, чертежи.
Base - работа с бази данни.
Math - редактор за математически и научни формули

Честита Нова Година на всички!

От доста години вече ползвам ОС с отворен код - Linux (Debian, Ubuntu) и с времето търсех приложен софтуер отново с отворен код с който да мога да си върша работата и да решавам различни задачи.  Преди десет години беше трудно, но днес нещата стоят доста по-добре. Някой би попитал защо софтуер  с отворен код - темата е дълга нека засега приемем, че е вид философия. Ще се опитам накратко да опиша различните видове софтуер, които ползвам. С врмето  се надявам да мога да опиша всеки от тях в отделна тема. Сега да започвам:

Софтуер за проектиране на печатни платки - тук моя фаворит е KiCAD



Последните години KiCAD се разви доста, особено след като от CERN се включиха в разработка. Включва в себе си всички основни модули необходими за проектиране на печатни платки:
Schematic Capture - редактор за създаване на електрически схеми с вграден редактор за компоненти и библиотеки към него.
PCB Layout - поддържа създаването на печатни платки до 32 слоя. Поддържа онлайн библиотека за различни видове корпуси в GitHub.  Няма вграден ауторутер, но интерактивния рутер е доста добър и може да опроводява високоскоростни диференциални линии. Има вграден 3D Viewer, който позволява да се визуализира реален  3D модел на платката, който може да бъде експортиран към други 3D пакети.
KiCAD има версии за трите основни ОС – Linux, MAC, Wndows, което го прави мулти-платформен.  Предимство, но в известна степен и недостатък е, че софтуера непрекъснато се променя и усъвършенства. Разбира се има и публикувани стабилни версии на програмата. Текущата стабилна версия 4.0.5.
Вече има изградена голяма общност от потребители и разработчици в Интернет. Основния форум е тук: https://forum.kicad.info/. В GitHub има доста допълнителни библиотеки за ел. компоненти и корпуси.  Интерфейса на софтуера има превод  на български език.  Ръководства за работа със KiCAD на различни езици (БГ все още няма), се намират тук . Ето и линк  в Уикипедя за KiCAD.

Добре дошъл във форума!

Относно въпросите накратко:
1.Може да ползваш arduino nano или mini. Второто е по-компактно, но няма USB.
2. Може би е добре да тестваш първо с обикновен потенциометър или резистори и да видиш каква стойност е подходяща.
3. Използванеот на DC-DC конвертор е добра идея. Този който си дал става, но  е малко overkill. Виж за някой по-маломощен с входно напрежение 24-30V. Тъй като консумацията е  малка може да се мине и с линеен с добра филтрация.
4. Има доста неща, за които да се внимава. За начало се опитай се да захраниш ардуиното от същата верига, която захранва  плеъра.

Доколкото разбирам принципа на управление е че трябва да прекодираш една стойност на съпротивление, която идва от волана в друга стойност, която да подедеш към плеъра?

Възниква логичния въпрос на правилните входове ли са свързани датчиците?
Дали също е заредена правилнта версия на фирмуера за въпросния хардуер?
Ако може дай някъкви линкове към въпросните платки и софтуер.